— Колко тежат? — поинтересува се Сайер.
Йоран го погледна.
— Всяка по десет кила. Само за загрявка са.
— И кога си вече загрял?
— Когато вдигам две по четирийсет.
— Значи имаш няколко комплекта?
— Да, с тежести от всички категории.
Стана от стола. Баща му още стоеше на вратата.
— Тези дни сте много заети — отметна глава Йоран.
Усмихваше се. Ако се страхуваше, съумяваше да го прикрива успешно. Изправяйки се, показа тялото си и веднага доби самоувереност.
— Нямам нищо против да присъствате на разговора ни — обърна се Сайер към баща му. — Но ще ви помоля да седнете.
Сетер се разположи демонстративно на леглото. Йоран се приближи до прозореца.
— Имам следния въпрос — подхвана Сайер, без да сваля поглед от гирите. — На двайсети август, когато си тръгнал от „Адонис“, си бил облечен в бяла спортна блуза и черни дънки. Дотук няма грешка, нали?
— Правилно — потвърди Йоран.
— Ще те помоля да ми донесеш тези дрехи.
Настъпи мълчание. Йоран отново вдигна гирите от земята, сякаш те му даваха сигурност. Подържа ги с обърнати нагоре длани и раздвижи леко китките си.
— Нямам представа къде са тези дрехи — равнодушно отвърна той.
— Тогава ги потърси — спокойно го подкани инспекторът.
— Майка ми се занимава с дрехите. Или са в пералнята или са прострени на въжето, откъде да зная.
Йоран вдигна рамене. Лицето му остана неподвижно.
Бащата наблюдаваше разговора от леглото, като се стараеше да не пропуска нищо. Въпросът на инспектора долетя до съзнанието му с цялата си страховитост.
— Най-напред провери в гардероба — предложи Сайер.
— Кажете ми, наистина ли имате право да искате от хората да изваждат дрехите от гардеробите си? — попита Йоран. — Без заповед за обиск, без никакви документи?
— Нямам право — призна с усмивка Сайер. — Но не е забранено да опитам.
Йоран също се усмихна. Пусна гирите върху пода. Двете паднаха едновременно и по шума от удара личеше колко са тежки. Йоран отвори гардероба и разрови небрежно дрехите, без да потърси старателно.
— Не ги виждам — заяви той. — Сигурно съм ги оставил за пране.
— Да проверим дали не са в коша за мръсни дрехи — предложи Сайер.
— Няма смисъл. Имам няколко еднакви спортни блузи и няколко чифта черни дънки.
— Колко по-точно?
Йоран въздъхна.
— Искам да кажа, че няма как да зная с коя риза и с кои дънки съм бил през онази вечер — изморено обясни той.
— Тогава ми донеси всичките.
— Не разбирам защо настоявате толкова да ви ги донеса? За какво са ви?
Йоран се зачерви. Започна да вади дрехите си от гардероба и да ги трупа на купчина върху гирите на пода. Слипове, чорапи, тениски, два чифта сини дънки, плетен пуловер и прозрачна пластмасова кутия: вътре имаше папийонка в яркочервено, от което косите да ти настръхнат.
— Няма ги тук — заключи той, обърнат с гръб.
— Какво означава това, Йоран? — спокойно попита Сайер.
— Нямам представа — промърмори младежът.
— Хайде да проверим в коша с мръсните дрехи и пералнята. После и въжетата за простиране.
— И какъв смисъл има? — тросна се Йоран.
Баща му ги наблюдаваше, стегнал мускули.
— Нямате право — отбеляза напрегнато той.
— Нямам — спокойно се съгласи Сайер. — Така е. Обаче моля за нещо съвсем просто. Всички имаме интерес да намерим тези дрехи.
— А ако откажа? — заинати се Йоран.
— Тогава няма какво да направя. Е, ще се замисля каква е причината да се съпротивляваш толкова, вместо да ни съдействаш.
Бащата явно се чувстваше неловко. Следеше разговора със спотаен гняв.
Сайер разрови купчината дрехи на пода и вдигна едната гира.
— С какво намерение сте дошли? — прикова в него поглед Йоран.
— Дойдох да изчистя името ти — простичко обясни инспекторът. — Да те извадя от кръга на заподозрените. И ти искаш същото, нали?
Очите на Йоран блуждаеха трескаво.
— Да, разбира се.
— В такъв случай е необходимо да намерим тези дрехи. Смятам, че не искам от теб нищо неизпълнимо.
Йоран преглътна.
— Ще попитаме майка ми. Прането е нейна грижа.
— Дали ще ги намери?
— Откъде да зная!
— Да не би да се страхуваш, че няма да успее?
Йоран пак се приближи до прозореца и се вторачи в градината.
— Къде беше вечерта на двайсети август? — попита Сайер с приглушен глас.
Йоран се извърна и извика разпалено:
— Това, че ти се е наложило да излъжеш, не те прави убиец!
Баща му започна да мига като попарен.