— Така е, Йоран — успокои го Сайер. — Имал съм много подобни случаи. Ако обаче мислиш за себе си, ще признаеш истината, колкото и неприятна да е тя.
— Лично е и не засяга никого — мрачно отвърна младежът. — Дявол да го вземе, защо точно аз изпадам в подобна ситуация!
Йоран изглеждаше страшно ядосан. Отвътре явно кипеше от гняв.
— За какво всъщност става дума, сине? — изправи ей баща му.
— Излез — отвърна Йоран.
Баща му го изгледа изпитателно и неохотно излезе.
Остави вратата зад гърба си отворена. Йоран я затръшна с ритник и се отпусна безпомощно на леглото.
— Бях в компанията на жена.
— Нормално — кимна Сайер.
Старши инспекторът наблюдаваше зорко младежа. Изпитваше към него, макар и слаба, симпатия. Винаги когато стоеше пред заподозрян, който се поти и се гърчи в отчаяние, Сайер не можеше да остане напълно безучастен. Тази къща и по-конкретно стаята на Йоран обаче никак не му вдъхваха доверие. Отвсякъде лъхаше на изолираност и студ.
— Как се казва жената?
— Ако издам името ѝ, ще си създам куп неприятности.
— По-добре да обсъждат с кого имаш интимна връзка, отколкото кого си убил.
— По дяволите, с какво го заслужих! — разпери ръце Йоран в пълно униние.
— Невинаги получаваме каквото сме заслужили — отбеляза Сайер. — Да бъдеш с жена не е престъпление. Случва се непрекъснато. Омъжена ли е?
— Да.
— И се страхуваш от съпруга ѝ?
— Не, изобщо не ми пука. И без това са пред развод.
— Тогава какъв е проблемът?
Сайер прикова изпитателния си поглед в Йоран. По лицето на младежа се изписа сериозна борба на мотиви.
— По-възрастна е от мен.
— Случва се — небрежно кимна Сайер. — Не е нещо необичайно.
— Изобщо не смятам, че е необичайно! Просто не искам да тръгнат слухове.
— Ще го преживеете. Нали сте възрастни хора. В сравнение с убийството във Витемуен някаква си любовна афера е направо дреболия.
— Тя е на четирийсет и пет — Йоран заби поглед в земята.
— От колко време имате връзка?
— Почти година.
— А Ула знае ли?
— Не, за бога!
— Значи, докато си бил с Ула, си поддържал паралелна връзка с омъжена жена?
— Да.
— Къде се срещате?
— В дома ѝ. Почти постоянно е сама.
— Името, Йоран.
Настъпи продължително мълчание. Най-сетне Йоран прокара пръсти през косата си и простена:
— Тя ще откачи.
— Става дума за сериозно разследване. Ще те разбере.
— Ула не е особено щедра — разочаровано процеди Йоран. — Само така изглежда. Онова, което ми липсва, си го осигурявам при друга жена.
— Което ти липсва?
— Не се преструвайте, че не се сещате за какво говоря!
— Просто искам да съм сигурен. Твое право е да бъдеш разбиран правилно от разследващия. Значи връзката ти с тази жена е била предимно сексуална?
— Да.
Лицето на Йоран се обля в гъста червенина. Въпреки това Сайер виждаше избледнелите белези от рани.
— Казва се Лилиан. Живее в швейцарската къща, която всичко одумват ехидно. Омъжена е за Айнар Сюнде — съдържателя на бистрото в центъра.
Йоран избърса потното си чело.
— На нея ли позвъни от колата?
— Да.
— В колко часа пристигна в дома ѝ?
— Нямам представа. От „Адонис“ поех направо към къщата, без да се отбивам никъде. Шофирам доста бързо.
Поставен в ужасно конфузно положение, Йоран съвсем изгуби кураж.
— Ако си тръгнал от фитнес залата в осем, както твърди Ула, вероятно си пристигнал при Лилиан преди осем и половина?
— Не погледнах часовника.
— Това е повод за радост — утешително подхвърли Сайер.
Промяната в тона му обърка Йоран. Младежът надига на глава.
— Току-що представи отлично алиби. Дано Лилиан да потвърди версията ти.
— Дано? — Йоран прехапа устни. — Ако не го направи, значи лъже. Все пак става дума за семейна жена. Може и да откаже да признае за аферата си.
— Ще отида да я попитам.
Йоран потръпна. Сайер огледа гирите за последен път: тежки, обли, гладки. Гореше от желание да ги конфискува. Така обаче би показал явно, че е вдигнал мерника на Йоран, а за това беше още твърде рано. Младежът го изпрати по стълбите. Майката излезе от кухнята. В очите ѝ се четеше ужас. Сайер чу как кучето стърже с нокти зад една врата и скимти.
— Какво е станало? — изплашено попита тя.
— Нищо — усмихна се Сайер.
Майката се приближи до сина си, потупа го по рамото и се зае да обира прашинките върху дрехата му. После забеляза, че е бос, и веднага извади от коридора чифт пантофи. Йоран ги обу послушно. Сайер неволно се сети за кърлинг: майката приличаше на метла, която полира леда пред краката на сина си, за да може той безпрепятствено да постигне целта си. През живота си неведнъж се бе сблъсквал с подобни случаи.