Лилиан погледна Сайер, после Скаре и пак започна да снове нервно из стаята.
— Да не би да твърдите, че моят разказ ще спаси кожата на Йоран? — недоверчиво попита тя. — Той замесен ли е в убийството?
— Нали уж не го познавате?
— Не го познавам, но това си е сериозна работа.
Сайер спря върху нея изпитателния си поглед.
— Да не би да сте изправена пред дилемата „свободата на Йоран или честта ми“?
Тя тръгна към кухнята, наля си чаша вода от чешмата и я изпи права.
— Признавам, веднъж отидох с една приятелка на заведение в града. Йоран беше там с неколцина младежи. Потанцувахме и пофлиртувахме. Нищо сериозно. Сигурно си е втълпил разни фикс идеи и ги е развил във въображението си. Вероятно потребностите му не му дават мира. Освен това тренира постоянно и е направил огромни мускули.
— Значи това сте го забелязали? — веднага попита Сайер.
Тя се изчерви и се извърна.
— В думите на Йоран няма нищо вярно, така ли?
Тя го погледна втренчено.
— Не, няма.
Сайер ѝ подаде визитката си.
— Това е телефонният ми номер. Ако се сетите за нещо. Впрочем, за какво ставаше въпрос в американския филм, който сте гледали на двайсети?
— За нещастна любов — кисело отвърна тя. — За какво друго?
Новината за ареста на Йоран Сетер порази Гюнвал. Все едно някой му удари шамар. Името на Йоран не се споменаваше, но съдържанието на статията подсказва достатъчно: деветнайсетгодишен младеж, който живее с родителите си на няколко километра от местопрестъплението; вдига тежести, работи в дърводелско ателие и кара автомобил, съвпадащ с описанието на очевидеца. Гюнвал пиеше кафе, стиснал вестника в ръка. Не може да бъде. Познаваше Йоран като енергичен и привлекателен младеж със сериозна приятелка, горди родители, стабилна работа и добри приятели. Освен това Гюнвал видя как не Йоран, а друг хвърли куфара в езерото.
Статията го хвърли в смут. Наведе очи към дебелото куче под масата:
— Йоран ли беше? — попита го той.
Бийгълът вдигна глава и наостри уши.
— Не, Айнар Сюнде хвърли куфара във водата.
Гюнвал се сепна. Беше го изрекъл на глас и неволно погледна през рамо. Поляната се виждаше между тъмните стволове на елите. По това прекрасно райско местенце не се забелязваше и следа от ужасното престъпление. Дъждът отми всичко. Кръвта от пребитото женско тяло попи в пръстта. Редно е да се обадя в полицията, мислеше разтревожен Гюнвал. Поне да ги предупредя, че куфарът е изхвърлен в езерото. Няма нужда да споменавам името на Айнар, само ще оневиня Йоран. Нищо не разбирай Гюнвал отново се зачете във вестника. Препрочете статията два пъти. Противоречивите му обяснения къде е прекарал вечерта на убийството и неспособността му да докаже твърденията си насочили подозренията срещу него. Освен това полицията иззела веществен материал за проверка. Бедничките Турщайн и Хелга, съжали ги Гюнвал, ужасно е да ти ровят из къщата. А кой знае как щяха да ги одумват в бистрото. Гюнвал не се занимаваше със сплетни. Беше на години, а и предпочиташе да си пие сам „Eau de Vie“ пред телевизора. Йоран обаче е невинен и полицията ще открие истината и без моя помощ, утешаваше се той. Или пък не? Обстоятелствата не налагаха да се обади веднага. Първо искаше да обмисли как да формулира сигнала си. Гюнвал държеше всичко, казано от него, да е истина. Нямаше никакво намерение да издава името си. Отнесе чашата си на плота и завърза кучето. Стана време да отиде в бакалията. Най-много да продаде четири кутии с мляко, един хляб и, ако му излезе късметът, каса бира. Гюнвал отвори бакалията и внесе купчината вестници. Отново се загледа в заглавията. Обзе го смесица от гордост и тревога: само той знаеше, че виновникът не е Йоран. На млади години да съм позвънил хиляда пъти досега, помисли си той. Сега обаче трябва да си гледам здравето. Нали скоро ще се пенсионирам.
Седнала в кухнята по халат, Линда изслуша новините по радиото. Поклати глава. Не, не е Йоран. Освен ако полицаите не знаят нещо повече. Линда разтри тила си. Продължаваше да я боли. Непрекъснато се тъпчеше с болкоуспокояващи, но не ѝ помагаха. Усещаше се като обвита в мъгла, която я правеше недосегаема за останалите. В мъглата имаше място само за Якоб със сините очи. Светът се разми, а образът на Якоб стана кристално ясен. От време на време Линда разговаряше с него. Чуваше ясно гласа му.
Гюндер извади вестника от пощенската кутия и прочете заглавието. Постоя, вперил в статията безизразни очи. Усещаше единствено умора. Толкова много шум, мислеше си той. Май всички трябва да затворим магазините и фирмите и да си отдъхнем веднъж завинаги. Замъкна се към къщи и седна да чете.