Муде на бензиностанцията отдели на клиентите ой повече време, защото всички искаха да споделят мнението си по случая. Не след дълго селото се раздели на две: едните смятаха Йоран за невинен, а другите заклеймяваха безжалостно постъпката му. Остана и трета, по-скромна брой група от хора, които вдигаха безучастно рамена, докато очите им шареха неспокойно. Бяха достатъчно умни да си траят и достатъчно далновидни да не забравят, че един ден ще удари часът на разплатата.
В Съдебната палата се подготвяха за първия разпита Йоран вървеше с вдигната глава. Мислеше за лицето на майка си на прозореца. Баща му, напълно онемял, гледаше с очи, почернели от съмнения. Той така и не се научи да споделя чувствата си. Майката хлипаше като дете! Старши инспекторът вървеше пред него, мълчалив и сив като стена. Колко странни процедури трябва да мина, чудеше се Йоран. Всичко му се струваше нереално. Полицаите обаче се държаха приветливо. Никой не би го ударил, беше сигурен. По коридора ги преследваше цяла гвардия от журналисти. Йоран не правеше опити да се крие, крачеше спокойно и решително. Съобщиха му, че адвокатът му ще пристигне всеки момент.
— Вече се вози в таксѝ с документите по случая на коленете си — увериха го полицаите. — Понеже ще ръководя защитата ти, е важно да му се довериш.
Защо говорят така? Йоран се мъчеше да съобрази кой от цялата тази нереална ситуация е истина. Кое от събрания доказателствен материал го доведе тук? Служителите на реда вървяха забързано, нетърпеливо. От време на време спираха за миг, защото от страничните врати изскачаше полицай с още книжа. Йоран ги изчакваше, спираше и той. После пак тръгваха. Тръгваше и той. Устата му пресъхна. С каква стая го водят? Необзаведена, с ослепителна светлина? Дали ще го оставят насаме с разпитващия, или ще присъства и свидетел? Йоран беше гледал безброй филми по темата. В ума му се заредиха откъслечни картини на крещящи мъже, които удрят с юмрук по масата и задават едни и същи въпроси на заподозрения, изтощен от недохранване и недоспиване. Още веднъж. Започваме отначало. Какво се случи, Йоран?
Краката му се подкосиха. Обърна се и погледна назад. Още полицаи. Е, нали са на работа, успокои се той. Телефоните пискаха. Не след дълго информацията за случилото се ще плъзне из цялата страна. Ще го съобщят по радиото и в дневния бюлетин. През целия ден новината ще тече в бялата лента в долната част на екрана. Йоран нямаше представа, че в същия момент трима полицаи претърсват щателно чекмеджетата и шкафовете в стаята му. Иззеха всички дрехи, ботуши и обувки за доказателствен материал по случая. Целият му живот изчезна през вратата на родния му дом. Майка му изтича зад къщата и застана под дъба, вглъбена в молитва. Баща му, изправен като войник на стълбите, зяпаше злобно минувачите. Полицаите претърсиха и коша с мръсните дрехи в мазето. Разровиха купчината писма в кухнята, макар че Йоран не получаваше друго освен фиша за заплатата си в началото на всеки месец.
Той не знаеше как изглежда адвокатът му, но го търсеше с очи. А когато най-сетне се появи, Йоран изгуби всякаква надежда. Слабичък мъж с прошарена коса и очила със старомодни рамки. Скучен сив костюм. Дебела папка под мишницата. Приличаше на човек, който е затрупан с работа и не му остава време да се нахрани на спокойствие и да поспи. Със сигурност не спортува, помисли си Йоран, виждайки ръцете му, по-хилави от ръцете на Ула. Предоставиха им стая и ги оставиха насаме. Йоран се помъчи да се отпусне.
— Държиш ли се, доколкото е възможно предвид обстоятелствата? — попита адвокатът и отвори папката.
— Да.
— Имаш ли нужда от нещо? От храна? От напитка?
— Една кока-кола ще ми дойде добре.
Мъжът подаде глава в коридора и извика да донесат една кока-кола.
— И да е студена! — добави той. — Казвам се Роберт Фриц Наричай ме Роберт.
Стисна ръката на Йоран делово и енергично.
— Най-напред, преди всичко останало: отрече ли категорично да си виновен във връзка с убийството на Пуна Бай?
— Коя? — изненада се Йоран от чуждестранното име.
— Жената, убита във Витемуен, е индийка. Името ѝ бе Пуна Бай.
— Невинен съм.
— Знаеш ли нещо, каквото и да е, за това убийство? Например кой би могъл да го извърши?
— Не.
— Ходил ли си близо до местопрестъплението по друг повод? Възможно ли е да си оставил там по невнимание лични вещи?