— Не — Йоран потърка челото си.
Фрис не сваляше от Йоран втренчения си поглед.
— В такъв случай смятам за своя задача да се боря за оправдателната ти присъда. От огромно значение е да ми разкажеш всичко и да не премълчаваш нищо, което прокурорът впоследствие би извадил от ръкава си.
Йоран го погледна несигурно.
— Нямам какво да крия — категорично заяви той.
— Добре. Не е изключено обаче с времето да си спомниш нещо. Сетиш ли се, незабавно ми го съобщавай. Имаш право да говориш с мен, когато пожелаеш. Възползвай се. В момента работя по няколко случая, но при необходимост ще впрегна всичките си сили, за да се отзова веднага.
— Казах цялата истина на разследващите.
— Чудесно.
Донесоха кока-колата за Йоран. Той отпи няколко пъти. Студената течност боцкаше езика му.
— Длъжен съм да те попитам дали осъзнаваш колко тежко обвинение се подготвя срещу теб. Уличен си в убийство при утежняващи вината обстоятелства.
— Осъзнавам го — кимна Йоран, леко разколебан: подобно нещо му се случваше за пръв път и той се чувстваше объркан в непознатата територия.
— Утежняващите вината обстоятелства означават, че има вероятност да ти наложат допълнителна присъда до две години заради физическото насилие над жертвата. Подобни случаи събуждат агресивността на полицаите. Ще искат да бъдеш настанен във временния арест, а докато си там, ще съберат нужния доказателствен материал, за да повдигнат обвинение в съда. Ти ще имаш право на кореспонденция и регламентирани посещения.
— Нима се налага да остана тук? — отрони Йоран.
Очакваше, че ще го разпитват няколко часа, ала се надяваше надвечер да го пуснат. В заведението на Айнар щеше да гъмжи от народ. Йоран искаше да се включи в компанията, да чуе какво ще кажат. Обзе го паника. Отпи неспокойно от кока-колата.
— Ще се опитат да те сломят — предупреди Фрис. — Не го забравяй. Преди да отговориш, преброй до три.
Йоран го гледаше с недоумение.
— Ще се помъчат да те извадят от равновесие. Важното е да не се поддаваш на провокациите им, дори да чувстваш крайно изтощение. Лесно ли губиш контрол?
— О, доста съм издръжлив — опери се Йоран и демонстративно се поизправи на стола, за да се видят големите му бицепси.
— Не говоря за мускули — поклати глава Фрис. — А за това горе — и посочи главата си. — Мъжът, който ще води разпита, няма право да те удря. Няма дори да се опита, познавам го. Но ще изпробва всички останали разрешени от закона методи, за да изтръгне самопризнанието ти. За него значение има само да признаеш за убийството, а не дали си виновен.
Йоран впери ужасените си очи във Фрис.
— Нямам причина да се страхувам — отвърна младежът, ала гласът му се разтрепери, докато стискаше до пръсване чашата с кока-кола. — Все пак имам алиби — додаде Йоран. — Тя е надежден свидетел. Само да не се отметне в последния момент. Впрочем, ако са били при нея, не разбирам какво правя тук.
— За Лилиан Сюнде ли говориш? — намръщи се Фрис.
— Да — Йоран се слиса колко много неща са научили полицаите и адвокатът в рамките на толкова кратко време.
— Тя отрича да си бил при нея — осведоми го Фрис.
Йоран облещи очи от изненада. Цветът се отдръпна от лицето му. Скочи от стола и заудря с юмруци по масата.
— Дяволите да я вземат! — изкрещя той. — Проклета дърта чанта! Доведете я и ще разберете каква е истината! Познавам тази жена повече от година, а тя ще разправя…
Фрис се изправи и бутна Йоран да седне на мястото си. Младежът млъкна.
— Забрави да преброиш до три — тихо го подсети адвокатът. — Едно такова избухване в съда е достатъчно да те сметнат за роден да убиваш. Осъзнаваш ли колко сериозно е положението?
Йоран дишаше тежко и стискаше здраво плота на масата с две ръце.
— Бях при Лилиан — прошепна той. — Щом твърди нещо друго, значи лъже. Само да знаете колко много зная за нея! Какво ѝ харесва и какво не. Какви пози предпочита.
Как изглежда тялото ѝ до последната подробност. Зная всичко това!
— Лилиан рискува да изгуби много, ако признае за аферата ви — тихо отбеляза Фрис. — Например достойнството си.
— Тя няма такова — гневно реагира Йоран.
По бузата му се търколи издайническа сълза.
— Хората ще се питат защо си поддържал връзка с Ула Мьорк, като същевременно си посещавал редовно Лилиан в продължение на година.
— Това не е престъпление.
— Да, но хората имат нужда да разберат що за човек си, как разсъждаваш и как действаш. Непременно трябва да имаш обяснение за поведението си, ако те попитат, а това ще се случи, вярвай ми. Като начало предлагам да обясниш на мен защо си постъпил така.