До всеки човек има път. Трябва да намеря как да стигна до Йоран, разсъждаваше Сайер. До ранимата душа, скрита в непробиваемото тяло. Няма да нахлувам със сила. Ще изчакам, докато Йоран сам реши да ме покани. Пък ако ще да отнеме много време.
Докато вървеше към стаята за разпит, Сайер мислеше за Колберг. Подложиха го на операция и той излезе от упойката. Не можеше да стои на краката си.
Йоран седеше на стола, стегнат като възел.
— Ето ни пак заедно — усмихна се Сайер.
Инспекторът се усмихваше много рядко, но Йоран не знаеше това. На масата имаше бутилки с минерални вода и кока-кола. Стаята му се стори уютна, с приятно осветление и удобни столове.
— Преди да започнем разговора, искам да ти кажа следното — погледна го Сайер. — Имаш право да повикаш твой близък да присъства на разпита. Например Фрис. Когато се почувстваш изморен, имаш право на почивка, на храна и напитки. Ако си изтощен и искаш да продължим на следващия ден, по всяко време можеш да излезеш от тази стая и да се върнеш в килията си. Разбираш ли?
— Да — кимна Йоран, изненадан колко много права има.
— Паснахте ли си с Фрис? — попита Сайер.
Държи се дружелюбно, почти бащински, помисли си Йоран. Опитва се да се сближим. Но той олицетворява врага. Дишай, каза си той, едно, две, три.
— Нямам с кого да го сравня. Досега не ми е трябвал адвокат.
— Фрис е добър, да знаеш. Понеже си способен млад човек, ти отреждат най-опитния адвокат. Дори не те удря по джоба. Други хора му плащат хонорара.
— Кои? Данъкоплатците ли? — иронично попита Йоран. Забрави да диша.
— Да, защото живеем в правово общество.
— Ако наистина живеем в правово общество, ще ме пуснете още довечера. Не ви казах всичко, но това не означава, че съм убил онази жена.
— А какво означава?
Йоран се замисли за Лилиан.
— Постъпих глупаво в желанието си да защитя името на омъжена жена — горчиво призна той. — Трябваше веднага да ви кажа, че съм бил с Лилиан.
— Тя отрича.
— Защото е путка на два крака!
Йоран се надигна от стола, но отново се отпусна.
— Не разбирам защо жените отричат, когато ги попитат какво са правили под чаршафите — отчая се той. — Нали и на тях им се прави секс. Само дето не искат да си признаят.
Присви устни с огорчение.
— За жените е по-трудно да говорят за това. По най-различни причини. Понякога околните го използват срещу тях. Но ти си мъж и няма да навреди на името ти.
Сайер наля напитки в двете чаши и избута едната към Йоран.
— Да оставим за малко този въпрос. Хайде да сменим темата. Разполагаме с достатъчно време. Къщата на родителите ти е много хубава. Там ли си израснал?
— Да.
— И какво е да живееш в Елвеста? — полюбопитства Сайер.
— Е, не е като в Лае Вегас.
Йоран се подсмихна, макар да се мъчеше да запази строгото си изражение. Фрис го предупреди да отговаря на въпросите кратко и стегнато, но Йоран се чувстваше по-спокоен, ако говори.
— Сигурно мечтаеш за друг живот?
— Случва се. Например за апартамент в Осло. Тогава обаче цялата ми заплата ще отиде за наема.