— Бива те да си запълваш свободното време. Не мързелуваш, а работиш и тренираш усилено. Излизаш с приятели. Винаги ли си бил толкова деен?
Йоран не бе свикнал да чува, че го бива за нещо. Като се замисли обаче, сметна, че заслужава похвалата.
— Тренирам от петнайсетгодишен.
— Аз тичам за здраве. Затова съм издръжлив. Но не съм силен.
— Това ми е много интересно. Повечето хора живеят в пълно неведение за физическите си способности. Защото не ги използват. Ако например ви попитам колко можете да вдигнете, се хващам на бас, че не знаете.
— Така е — усмихна се засрамено Сайер. — Нямам представа. Трябва ли да зная?
— Иска ли питане! Важно е човек да е наясно със силите си.
— Значи според теб това показва добро самопознание?
— Точно така. Аз лично зная отлично докъде се простират силите ми. Сто и петдесет от лежанка — похвали се той със зле прикрита гордост.
— За жалост това не ми говори нищо. И двеста да беше казал, пак щях да ти повярвам.
— Струва ми се странно.
Сайер направи пауза и започна да пише в бележника.
— Какво записвате? — попита Йоран.
— За какво си говорим. Имаш прекрасно куче. Привързан ли си към него?
— Да, с времето се привързах. Имам го от четири години.
— Значи му остава още много живот. Аз имам леонбергер. Вчера го оперираха от тумори в гърба. Остава под въпрос дали ще се изправи пак на крака. Горкичкият, ви момента прилича на Бамби върху ледена пързалка.
— Старо ли е? — попита Йоран без особен интерес.
— На десет години. Казва се Колберг.
— Господи! Що за име?
— Благодаря ти — засмя се Сайер. — И преди са ме питали. Твоето куче как се казва?
— Кайро. Нали се сещате, тъмен и горещ.
— Мм. Чудесно име. Ще ми се и аз да имах толкова: елегантно въображение.
За съвсем кратко време Йоран получи два комплимента: повече отколкото получаваше за цяла година.
— Разкажи ми за приятелките си — подкани го Сайер с широка, вдъхваща доверие усмивка, открита като море.
Йоран се смути.
— Нямам приятелки — сърдито възрази той. — Или имам мацка, или нямам.
— Добре, значи мацки. Нали все пак се сближаваш с тях?
— Някои съм ги харесвал повече от други — неохотно призна Йоран.
— Ула от кои е?
Мълчание. Йоран отпи от кока-колата и се хвана как поглежда към часовника. Бяха изминали пет минути.
— За колко момичета говорим?
Сайер гледаше младежа: гладка, светла кожа, мускулест врат, сипни ръце с къси пръсти.
Йоран ги преброи наум.
— Да кажем дванайсет-петнайсет.
— Колко пъти момичето слагаше край на връзката? — поинтересува, се Сайер.
— Винаги аз исках да скъсаме. Бързо ми омръзват — призна той. — Момичетата все нещо не им отърва. Препалено много грижи ми създават.
— Така е. Безспорно. Съгласен съм, че мъжете и жените сме доста различни. Ако не бяхме обаче, нямаше да има смисъл да тичаме след тях.
— Хехе, да. Май сте прав.
Йоран се засмя добродушно.
— А Ула? — предпазливо попита Сайер.
— Ула е супер — поклати глава Йоран. — В добра форма. Нямам забележки по отношения на тялото ѝ, само що се отнася до мозъка.
— Сигурно си преживял тежко раздялата. Особено щом си свикнал ти да си тръгваш пръв.
— Ула е непостоянна като дете. Непрекъснато къса с мен, а после се връща.
— Дали и този път ще стане така?
— Най-вероятно — убедено отвърна Йоран. За миг погледна Сайер право в очите. — А тази глупачка, която идентифицира колата ми, не може да различи автобус от камион. Линда не е съвсем в час. Грешите, като се осланяте на приказките ѝ.
— Нека обсъдим въпроса спокойно. Не бързаме за никъде.
Йоран прехапа устни.
— Сега трябва да издирвате мерзавеца, който е убил онази жена, а не да си губите времето с мен. Дано сте изпратили други ваши колеги да разпитват наоколо, защото иначе според мен пилеете нахалост парите на данъкоплатците.
Сайер се облегна.
— Как се чувстваше в училище? Завършил си началното си образование в Елвеста.
— Да. Чувствах се добре.
— А разбираше ли се с учителите?
— С някои. Харесвах учителите по ръчен труд и по физкултура.
— А, вярно — сети се Сайер. — Нали сега работиш в дърводелско ателие. С какво точно се занимаваш там?
— Обучават ме. Правя всичко: от етажерки до големи саксии. С различни размери.
— Работата допада ли ти?
— Разбираме се с шефа. Супер е.
— В дърводелските ателиета ухае на дърво. Прав ли съм?
— Да — кимна Йоран. — Мирише много приятно. Различните видове имат различна миризма. С времето се научаваш кой как ухае.