Муде извади една монета от купата и я пусна в „Уърлицър“-а. Музиката в този джубокс е на годините на Айнар, мина му през ума. Заведението беше пълно. Съдържателят подсушаваше чаши. Напоследък не обелваше дума. Според слуховете Лилиан започнала да си събира багажа. Злите езици напомняха колко странно е, че разривът между съпрузите настъпи точно след убийството във Витемуен и ареста на Йоран Сетер. Хорското въображение се развихри. Макарона, Карен и франк разговаряха в единия ъгъл. Поръчаха си по още една бира и погледнаха към бензиностанцията, където зад тезгяха работеше Турил. Муде се настани при компанията. Имаше спокойно лице и рядка руса коса, сресана назад. Изглеждаше възрастен за двайсет и осемте си години.
— Ясно е, че всички сме убедени в невинността на Йоран — каза Франк. — Ако обаче бяха закопчали другиго, неговите приятели пак щяха като нас да седнат на чаша бира, убедени в невинността му. За такива неща си мисля.
Всички отпиха от халбите си.
— Има и друго — притеснен отбеляза Макарона. — Не забравяйте, че полицаите не разкриват какво знаят за Йоран. Щом са решили да го арестуват, значи имат причини да го подозират.
— Как ли пък не! — поклати глава Франк. — Да се е случвало Йоран да посегне на някого?
— Винаги има първи път — обади се Муде и запали цигара.
— Питам се дали можем да отидем да го видим?
Айнар се изкашля от тезгяха.
— Йоран има право само на кореспонденция и регламентирани посещения. Няма да пуснат друг освен родителите му.
— Какво ли е да стоиш сам в килия без радио, без телевизия и без вестници, без да можеш да попречиш на медиите да пишат каквото им хрумне за теб?
— Някой знае ли що за птица е адвокатът му? — попита Макарона.
— Тънка сива стружка — обясни Муде. — Не ми се вижда голям мъжкар.
— В съда не им трябват мускули — възрази Франк и поклати тежката си глава. — Говори се за обективни находки. Иска ми се да разбера какво означава това.
— Косми, такива неща — отвърна Макарона. — Йоран ще загази здравата, ако е оставил следи.
— Говориш все едно Йоран го е извършил! — възмути се франк.
— Дявол да го вземе, та той е в затвора! Готвят се да повдигнат обвинение срещу него — напомни Макарона. — Натъкнали са се на нещо.
— Нищо не разбирам — поклати глава Франк, стъписай от мисълта, че е могъл да сгреши в преценката си за Йоран.
— Ще го срещнат с психиатър, за да проверят дали е в състояние да отговаря за постъпките си.
— Е, ние знаем, че Йоран не е невменяем — Франк отпи няколко глътки и се оригна. — Който е строшил главата на индийката, със сигурност е луд — сухо отбеляза той.
— Възможно е в ежедневието да е адекватен — предположи Айнар. — Просто в онзи момент да е откачил.
Настъпи мълчание. Необходимо им беше време да асимилират новата реплика. Всички си бяха изградили представа за Йоран. Сега го виждаха седнал до маса с пластмасова чаша в ръка. По лицето му е изписано объркване и безпомощност, по челото му лъщят капчици пот. Прегърбил се е върху твърдия стол. Понеже седи там от цяла вечност, започва да нервничи. Гърбът го боли. Непрекъснато поглежда часовника. Срещу него седи мрачен полицай. Той решава колко време да продължи разпитът. Представяха си го много ясно, но това не отговаряше на действителността. Защото в същия момент Йоран отхапа от гореща пица с пеперони. Кашкавалът се разтегли на тънки нишки и той го издърпа с пръсти.
— Бил си свикнал с Ула — подхвана тихо Сайер, — а когато тя е скъсала с теб, не си го взел присърце?
— Не — Йоран дъвчеше с апетит.
Пицата беше много вкусна и му донесоха подправки.