— Какво мислиш за човека, който е извършил убийството? Лично мен този въпрос ме занимава отдавна. Как е при теб?
— Не ми хрумва нищо — поклати глава Йоран.
— Нямаш никакво предположение що за човек е убиецът?
— Нямам, разбира се.
— Дали е бил разгневен?
— Откъде да зная — кисело отвърна той. — Ти имаш за задача да го хванеш, не аз.
— Обаче е в твой интерес този човек да бъде заловен, нали?
По лицето на Сайер отново се изписа сериозно изражение. Погледът му не се отместваше, стабилен като обектив на камера. Прокара ръка през прошарените си коси и съблече якето си с бавни движения. После го окачи на облегалката на стола. Без да бърза, разкопча маншетите и запретна ръкави. Йоран го гледаше с изумление. В килията ме чака легло със завивка и възглавница, сети се той.
— Преди доста години с мой колега патрулирахме из града в една съботна нощ — подхвана Сайер. — Пред „Кралското оръжие“ имаше меле. Слязох от колата и се приближих. Двама млади мъже, на твоя възраст. Хванах единия за рамото. Той се извърна и ме погледна право в очите. Неочаквано, без никакво предизвестие, ръката му замахна от мрака и усетих как в бедрото ми се забива нож. И до днес имам белег от голямата рана.
Йоран се преструваше на незаинтересован. В действителност обаче поглъщаше жадно всяка дума на Сайер. За младежа всички истории, която нямаха нищо общо с убийството във Витемуен, бяха добре дошли. Те го разтоварваха и му осигуряваха, макар и кратка, почивка.
— Само това исках да кажа: толкова често гледаме по филмите как пробождат някого с нож. Четем за такива случаи във вестниците. Друго е обаче, когато на самия теб ти забият нож в бедрото. Спомням си как ме стегна нечовешка болка. Изгубих способност да говоря; всичко около мен изчезна, дори виковете и крясъците на хората се изгубиха. Болката стана непоносима. Сега всичко това ми изглежда дори смешно. Какво толкова, някаква си прободна рана. Остана само лека ивица. Но тогава загубих представа за всичко освен за раната.
Йоран недоумяваше какво целѝ инспекторът. Кой знае защо го достраша.
— Изпитвал ли си непоносима болка? — попита Сайер и се наведе напред.
Лицето му почти докосна лицето на Йоран. Младежът се отдръпна инстинктивно.
— Не. Само когато тренирам.
— Насилваш се, докато болката стане нетърпима, така ли?
— Разбира се. Непрекъснато го правя. Иначе няма да напредна.
— А накъде си се запътил?
Йоран погледна внушителната фигура на Сайер. Инспекторът не можеше да се похвали с мускули, но явно беше много жилав. Непроницаемият му поглед не се отместваше нито за миг. Проклетникът иска единствено да изкопчи самопризнанието ми, помисли си Йоран. Вдишай и издишай. Преброй до три. Бях при Лилиан.
Внезапно младежът се наведе отривисто над масата:
— Ще играем ли на канадска борба?
— Да. Защо не? — разпери ръце Сайер.
Опряха лакти на плота. Йоран нямаше нужда от подготовка. Сайер изведнъж осъзна, че ще трябва да хване ръката му, и се подвоуми.
— Отказваш ли се? — ухили се Йоран.
Сайер поклати глава. Ръката на Йоран беше топла и влажна. Той преброи до три и натисна с всички сила. Сайер не се опитваше да повали ръката на Йоран, а да удържи на натиска му. И се справи. Силата на Йоран избухна като вулкан, но постепенно отслабна. Сайер повали ръката му.
— Прекалено статично си тренирал. Занапред не забравяй колко важна е издръжливостта.
Йоран вдигна рамене. Почувства се некомфортно.
— Пуна е тежала четирийсет и пет килограма — осведоми го Сайер. — С други думи, била е много слаба физически. За всеки мъж би било лесно да я надвие. Аз не бих се хвалил с това.
Йоран присви устни.
— Е, убиецът наистина не се перчи с извършеното престъпление. Представям си го ясно — Сайер се втренчи в очите на Йоран. — Не може да си намери място. Предъвква случилото се. Мъчи се да го преглътне, да го смели.
Йоран усети внезапен световъртеж.
— Обичаш ли индийска храна? — попита Сайер.
Зададе въпроса си много сериозно, без капка ирония.
— Не ми отговаряш. Опитвал ли си?
— Ъъъ… да — запъна се Йоран. — Веднъж, но ми се стори твърде пикантна за моя вкус.
— Мм — кимна Сайер в знак на съгласие. — След това се чувстваш като огнедишащ дракон.
Йоран отново се разсмя мимо волята си. Никак не беше лесно да следиш мисълта на инспектора. Йоран се улови, че все по-често поглежда часовника. Тялото му се отпусна на стола.