Сайер се помъчи да асимилира версията на Айнар Сюнде, дразнещо достоверна. Дълго не отмести изпитателния си поглед от зачервеното лице на съдържателя.
— Свидетелят ни пожела да остане анонимен.
— Трябва да е някой, който ме познава! Не разбирам. Беше тъмно. Не видях жива душа.
— Сюнде — подхвана Сайер и се наведе напред. — Надявам се, осъзнавате сериозността на положението си. Ако казаното от вас отговаря на истината, сте се провинили в съзнателно укриване на важни улики за разследване на убийство.
— Ако казаното от мен е истина? — изкрещя Айнар. — Естествено, че е истина!
— За нас не е никак естествено.
— Сега разбирате ли защо не се обадих? Знаех си, че ще се стигне дотук. Готови сте да се нахвърлите върху всеки, за когото узнаете нещо по-особено. Точно както предполагах.
Айнар ръкомахаше нервно. Обърна гръб на Сайер.
— Да сте разговаряли с Йоран Сетер през деня или вечерта на двайсети август?
— С него нямаме общи теми, два пъти по-млад е от мен.
— Според слуховете обаче делите нещо общо?
Айнар се подразни. Очевидно намекваха за Лилиан.
— Не и доколкото ми е известно — тросна се той. — Казах ви истината за случилото се. Сега разбирам колко глупаво съм постъпил, но нямах никакво желание да се забърквам в тази история.
— Вече е твърде късно. Отдавна сте въвлечен в нея. Ако се бяхте обадили веднага, щяхте отдавна да сте извън подозрение. Но при създалите се обстоятелства се налага да направим редица проверки. Например да претърсим колата и дома ви.
— Не, няма да стане! — изкрещя той.
— И още как, Сюнде. Междувременно ще изчакате тук.
— Цяла нощ ли?
— Колкото е необходимо.
— Мамка му! Имам деца и задължения!
— Обяснете им същото, което обяснихте и на нас. Разликата е, че децата ви ще ви простят. Аз нямам такова намерение.
Сайер се изправи и излезе. Айнар остана безмълвен. Боже Господи, помисли си той. Какво направих?
Четирима полицаи отидоха в швейцарската къща на Айнар Сюнде. Скаре незабавно се насочи към спалнята. Голям скрин със спално бельо и хавлиени кърпи, наполовина празен. Явно Лилиан бе взела част от вещите със себе си. Скаре разрови наредените един върху друг чаршафи и не след дълго намери каквото търсеше. Зелени чаршафи с водни лилии. Като картината на Моне. Вероятно Йоран наистина бе казал истината, вероятно действително е прекарал вечерта на двайсети август при Лилиан. Или пък бе запомнил десена на бельото от предишно посещение? От тази гледна точка показанията му не предоставяха задоволително алиби. И все пак видяното пося зрънцето на съмнението у младия полицай. Отведоха колата на Айнар за технически анализ. Изсмукаха от тапицерията всички частици, без да се натъкнат на нещо съществено. Как е възможно нормален, добре информиран мъж да постъпи толкова глупаво, че несъобразителността му да прехвърли всички разумни граници? Или с поведението си демонстрираше нечувана арогантност? Скаре се замисли за финото бельо и тоалетните принадлежности, които Пуна си бе купила, за да зарадва Гюндер. Айнар просто ги бе изхвърлил в езерото. Що за човек ще да е този Сюнде?
— За беда му вярвам — сподели Сайер по-късно в кабинета.
Скаре отвори прозореца и седна да пуши на перваза.
— И ще го пуснеш?
— Да.
— Значи въпреки всичко Йоран е нашият човек?
— Почти сто процента съм сигурен. Той обаче притежава изключително силен инстинкт за самосъхранение, който донякъде се дължи и на физическата му форма.
— Лично аз не съм склонен да вярвам на Лилиан Сюнде — отбеляза Скаре и разказа за зелените чаршафи.
— Аха, значи наистина има такива. Йоран ги е видял веднъж и ги е запомнил. Не поставям под съмнение, че са имали връзка. Из селото се носят такива слухове. Но Йоран не е бил при нея във въпросната вечер. Тръгва си бесен от „Адонис“ след раздялата с Ула. Обажда се на Лилиан. Тя също го отрязва. На задната седалка има гири. Пуна се задава по пътя съвсем сама. Йоран спира и я заговаря. Предлага ѝ да я закара до дома на Гюндер. После започва да я опипва, тя се отбранява. Гневът го заслепява. Изобщо не е знаел за куфара. Сега вече разбрахме защо. Пуна го е забравила в бистрото. Йоран я пребива, побягва в паника и се преоблича. Понеже не разполага с други дрехи, облича отново анцуга от тренировката. Прибира се към единайсет. На майка си казва, че е ходил с Ула да гледат племенника ѝ. Пълна лъжа. Гирите на Йоран са тежки и гладки: биха могли да причинят раните по тялото на жертвата. Белият прах по чантата ѝ е от талка във фитнесзалата. Не се сещам за други приложения на магнезия.