Сайер изчете доклада на Скаре за повторния разпит на свидетелите по случая. Скаре се свърза по телефона с Андерш Колдинг, отседнал в апартамента на сестра си в Гьотеборг. Колдинг звучи подпийнал, пишеше младият полицай, но достатъчно адекватен да обясни защо е заминал. Имал нужда от почивка. Не бягал от полицията. Не, настоява той, не съм тръгвал наляво. Действително изгасих лампичката, защото не исках някой местен да ме спре и да ме накара да карам в другата посока. Поех право към града, нали вече ви казах! Ула Мьорк признава, че е късала няколко пъти с Йоран Сетер, а после се връщала при него, но, както изрично подчертава, този път нямала такова намерение. Йоран наистина носел тежести в колата си, за да не губи време, когато в „Адонис“ всички уреди са заети. Лилиан Сюнде продължава да отрича упорито каквато и да е връзка със заподозрения. Била наясно със слуховете, носещи се по неин адрес, но това не било нищо необичайно за Елвеста. Вероятно хората, видели ги да танцуват в града, си били направили погрешен извод. Линда Карлинг повтаря разказа си: рус мъж в бяла риза гони облечена в тъмни дрехи жена. „Край пътя видях паркиран червен автомобил. Вероятно «Голф»“. Според Карен Кранц, близка нейна приятелка, показанията на Линда са напълно достоверни. Карен уточнява, че Линда се бои да не сгреши. Затова съобщава само каквото е видяла, без да си измисля. Уле Гюнвал е сто процента сигурен, че е чул два пъти звук от запалване на двигател. С промеждутък от петнайсет минути. Защо два пъти, недоумяваше Сайер.
Дните и часовете се нижеха. Сайер продължаваше да разпитва Йоран. Младежът изучи всички дребни резки и дупчици в светлата маса. Всички драскотини по тавана, всички линии по стените. Умората го връхлетя внезапно като омаломощение, което не му дава да диша. Постепенно се научи да предусеща наближаващите пристъпи. Спираше да говори, отпускаше се върху масата и си отдъхваше. Сайер го оставяше да си почине. От време на време му разказваше истории. Йоран го слушаше. Миналото и бъдещето вече не съществуваха. Съществуваше само този ден — двайсети август. И поляната във Витемуен. Нови хрумвания, нов поглед върху нещата, внезапни, неочаквани скокове. Денят бе опорочен завинаги. Строшен на хиляди парченца. Бях при Лилиан. Повтори го безброй пъти, но вече сам не го вярваше. Лилиан отказва. Защо? Двайсети август. Пътувах сам в колата. В главата му нахлуха страшни картини. Не знаеше откъде са се взели. Дали се пораждаха от негови спомени, дали бяха действителни, или въображаеми? Нима този непреклонен мъж с прошарена коса успя да ги посее в съзнанието му? Йоран простена. Главата му натежа като пълна с вода.
— Ще ти помогна да стигнеш до истината — предложи Сайер. — Но е нужно ти сам да го поискаш.
— Остави ме на мира.
Усети как нещо в устата му набъбва заедно с инстинктивния страх, че ще изневери на себе си, ако отвори уста и изплюе камъчето веднъж завинаги.
— Кучето ми вече върви — похвали се Сайер. — Олюлява се и яде малко. Слава Богу. Дойдоха ми нови сили.
Новината изтръгна нов стон от гърдите на Йоран.
— Трябва да тренирам. Размеквам се, когато не спортувам!
— Не сега, Йоран, не сега. По-нататък няма да ти откажем нищо. Ще можеш да тренираш, да излизаш на чист въздух, да приемаш посетители, да получаваш вестници, да гледаш телевизия. Защо не и да ползваш компютър. Първо обаче трябва да си свършим работата.
— Нямам какво повече да кажа — разхълца се младежът. — Само това си спомням!
— Въпрос на желание е. Нужно е да прекрачиш бариерата. Докато се надяваш всичко това да се окаже лош сън, няма да допуснеш самия себе си до мъчителните спомени от онази вечер.
Йоран зарови лице в ръкавите на ризата си и започна да подсмърча.
— Ами ако не съм го направил? — проплака той.
— Ако не си бил ти, ще разберем, Йоран. От проведените експертизи и от показанията ти.
— В главата ми цари пълна каша.
— Имаше ли друг човек с теб?
— Не.
— Помоли ли Айнар да те отърве от куфара?
— Тя не носеше куфар!
Думите му отекнаха пронизително в стаята. Изплъзнаха се неволно от устата му. Сайер изтръпна. Йоран вече си спомняше случилото се. Върна се мислено към онази вечер. Видя я да се задава по пътя.
Тя не носеше куфар!
— А дамската ѝ чанта? — спокойно попита Сайер. — Как изглеждаше?