— Труден въпрос. Нали ходих при Лилиан.
— Пак смесваш истина и лъжа.
— Не, сигурен съм, виждам я през огледалото за обратно виждане как ми маха, скрита зад завесата.
— Защо се връщаш на местопрестъплението?
— Връщам ли се?
— Какво ценно си изгубил там, та се налага да го намериш?
Йоран поклати глава.
— Паникьосвам се. Ами ако е още жива и ме издаде? Ставам и се качвам в колата. Връщам се във Витемуен. Намирам я. Пълзи по поляната като мъртвопияна бабичка. Кошмар. Не разбирам как е оцеляла.
— После?
— Вика за помощ, но съвсем слабо. Гласът ѝ се губи. Вижда ме. Вдига ръка и моли да ѝ помогна. Не ме разпознава.
— Защото си се преоблякъл.
— Да. Разбира се — Йоран се отнесе за миг. — Тя се свлича в тревата. Намира се на място, съвсем различно от мястото, където я оставих. Вземам гирата и се връщам при нея. Тя ме познава. Изразът в очите ѝ е неописуем. Извиква нещо на чужд език. Вероятно се моли. Нанасям ѝ множество удари. Мисля си: как е възможно да има толкова живот в една жена. Най-сетне тя престава да мърда.
— А гирите?
— Не помня. Сигурно съм ги изхвърлил в езерото.
— Значи си се върнал на езерото още веднъж?
— Не. Да. Не съм сигурен.
— А после?
— Карам без цел и посока.
— И се прибираш. Продължавай.
— Разменям няколко думи с майка ми и влизам под душа.
— А дрехите ти? Спортният екип?
— Пускам ги в пералнята. После все пак ги изхвърлям. Не могат да се изчистят.
— Мисли за жената. С какво е облечена?
— С нещо тъмно.
— Помниш ли косата ѝ?
— Индийка е. Сигурно има черна коса.
— А обици?
— Не си спомням.
— С ръцете, с които те удря?
— Кафяви.
— С пръстени?
— Не зная. Не си спомням — промърмори Йоран и се отпусна върху масата.
— Признаваш ли, че на двайсети август в девет часа вечерта си убил Пуна Бай?
— Да признавам? — ужаси се Йоран, сякаш внезапно се събуди от унеса си. — Не зная. Накара ме да си представя какво се е случило и аз ти описах какво си представям.
Сайер го погледна спокойно.
— И какво да напиша в доклада, Йоран? Че така си представяш убийството на Пуна Бай ли?
— Нещо такова. Ако е възможно.
— Малко неточна формулировка — обясни търпеливо Сайер. — Ти гледаш ли на казаното като на признание?
— Признание?
В очите на Йоран отново се появи ужас.
— А на какво ти прилича? — попита Сайер.
— Не зная — изплашено отвърна Йоран.
— Описа ми няколко картини. Да ги наречем ли спомени?
— Може.
— Твоите спомени от двайсети август. Опит да направиш възстановка на случилото се между теб и Пуна?
— Вероятно да.
— И какво в крайна сметка направи, Йоран?
Младежът отново се отпусна върху масата и отчаяно захапа ръкава на ризата си.
— Самопризнание — отрони той. — Направих самопризнание.
Фрис се помъчи да се овладее.
— Осъзнаваш ли какво си направил? — дрезгаво попита той. — Разбираш ли колко сериозно е положението?
— Да — кимна Йоран.
Дремеше върху нара. Невъзмутимо спокойствие изпълваше цялото му тяло.
— Признал си се виновен за извършването на възможно най-тежкото престъпление, за което законът предвижда най-строгото наказание. Въпреки че полицаите не разполагат с нито едно категорично доказателство срещу теб. Под въпрос е дали изобщо биха могли да повдигнат обвинение с толкова оскъдни улики. Освен това трябва да попаднат на съдебни заседатели, склонни да те осъдят единствено въз основа на предположения и слухове.
Фрис направи няколко неспокойни крачки из килията.
— Осъзнаваш ли какво си направил? — повтори той.
— Е, и какво от това? — недоумяваше Йоран.
— Какво от това ли?! Каза ми, че си невинен. Защо не намери сили да отстояваш твърдението си?
— Вече не ми пука. Възможно е и да съм го извършил. Прекарах в онази стая толкова много часове, през ума ми минаха безброй мисли. Вече не зная кое е вярно и кое — не. Всичко е истина, нищо не е истина. Не ми позволяват да тренирам. Все едно са ме натъпкали с дрога — оплака се той.
— Изтръгнали са самопризнанието ти насила — обясни Фрис. — Настоявам да го оттеглиш.
— Защо не се съгласи да присъстваш на разпита! Нали те помолих! Имам право да те повикам в стаята!
— Не е печеливш ход от тактическа гледна точка. За двама ни е по-добре да не зная какво се е случило помежду ви. Така ще ми бъде по-лесно да дискредитирам методите на Сайер. Разбираш ли? Задължително ще оттеглиш самопризнанието си!
— Не е ли твърде късно? — изненада се Йоран.
Фрис отново започна да снове нервно из килията.