— С Иън ще изберем мястото, което ни дава най-големи предимства. Ще изготвим грижливо плана си… надявам се, че ще успеем да го използваме.
— Надяваш се ли? — попита младата жена.
— Ако имат поне малко разум, похитителите на Алексис също ще съставят някакъв план — обясни мрачно Карлайл.
— А Фрогет ще се крие тук, метър и половина по-вдясно, зад група храсти.
Дев, Иън, Конър Маккинън и Фрогет седяха в кухнята зад Индия, вторачени в скицата, която Девлин бе направил на парка. С „Х“ бе отбелязано мястото, където тя трябваше да чака похитителите на детето. Ако те решаха да опитат да я замъкнат някъде другаде, беше изключително важно тя да измисли начин да ги задържи на място.
— Разбра ли? Точно тук до дъба. — Торн потупа надебеления „Х“. — Всичко зависи от това, да успееш да ги докараш тук. — Погледна към своята любима, в очите му проблеснаха топли пламъчета. Ръката му се докосна до нейната за частица от секундата. А след това той отново се превърна във войник, суров и безчувствен. — Ще имаме нужда от две карети, от одеяла и храна за Алексис. Тя сигурно ще е… разстроена.
Никой не се възпротиви на това определение, макар всички да знаеха, че то е изключително меко, сравнено с ужаса, който момиченцето щеше да изпита, докато го освободят.
Ако изобщо го освободяха.
Един час преди разсъмване Индия чакаше край един гигантски дъб в Хайд Парк. По-надолу се виеше Сърпънтайн. Вдясно от нея имаше букет от къпинови храсти. Единственият фенер в клоните на дървото осветяваше бледото лице на младата жена.
Конър и Иън бяха скрити в гъстия листак на дъба, готови да скочат в мига, в който се появи Алексис. Фрогет се бе притаил в гъсталака на метър и половина от нея, а диамантът, яркорозовият източник на всичките им неприятности, лежеше в безопасност в обувката на лейди Деламиър.
Погледът й непрекъснато прескачаше към върха на хълма. Всеки път, когато бе питала за Дев, брат й бе отвръщал шепнешком, че ще дойде по-късно и че не трябва да се тревожи. Погледна смръщено към тъмната сянка на някакво каменисто възвишение. Къде бе Девлин?
През листата се виждаше как първите лъчи на зората осветяват небето на изток. Внезапно зад гърба й се чу шумолене на листа.
— Лейди Деламиър?
Индия се завъртя на пети; сърцето й заби диво.
— Тук съм.
На възвишението се изправи човек; лицето му бе скрито под широкопола шапка.
— Къде е диамантът?
Младата жена опита да преглътне буцата страх, заседнала в гърлото й.
— На сигурно място. Къде е детето?
Мъжът посочи зад гърба си.
— В една карета горе на хълма, където можем да я държим под око. Елате и ще ви я върнем.
Лейди Деламиър поклати глава. Двамата с Дев бяха обмислили грижливо тази възможност. Тя трябваше някак си да успее да убеди този човек да доведе Алексис тук; в противен случай всичките им приготовления щяха да отидат на вятъра.
— Не — отвърна категорично тя. — Тук, на открито. Иначе не мога да бъда сигурна какво ще направите с нея, каквито сте главорези.
Мъжът се приближи още по-близо.
— А аз не мога да бъда сигурен какви приготовления сте направили — изсъска той. — Ако желаете да видите живо детето, миледи, ще направите точно онова, което ви кажа.
Но младата жена вече бе доловила леката неувереност в гласа му. Молеше се нейният тон да прозвучи по-убедително.
— Вие искате диаманта, а аз искам детето. Всички можем да получим какво желаем. Но само тук и сега, докато наоколо няма никой. Колкото по-бързо свършим — добави тя, — толкова по-бързо можете да се измъкнете на свобода.
Мъжът погледна за миг зад гърба си. Индия видя, че направи рязък жест с ръка. След това се обърна и заслиза към нея.
— Добре тогава, но ако си ме измамила по някакъв начин, и двете ще свършите с прерязани гърла — изсъска той.
Единствено с усилие на волята си лейди Деламиър се въздържа да не вдигне поглед към клоните, където бяха скрити Иън и Конър. Коленете й трепереха, но гласът й прозвуча равно.
— Къде е Алексис? Няма да получите нищо от мен, докато не видя детето живо и здраво.
— Ще бъде тук съвсем скоро. Къде е диамантът?
Сега вече той бе близо до дървото. Индия излезе от пътеката, за да пресече пътя му така, че той да се озове точно под мястото, където се спотайваше брат й.
— Ще получиш всичко, което искаш, всичко, което заслужаваш веднага, щом пристигне Алексис.
Вятърът прошумоля в листата; един желъд се откъсна, полетя към земята, по пътя си се удари в един клон и отскочи нагоре. За момент Индия се ужаси, че непознатият ще вдигне поглед, но той само изруга, когато миниатюрният снаряд го чукна по главата.