Тогава се чу сподавен вик и лейди Деламиър видя, че към нея се приближават две фигури. Сърцето й замря, когато разпозна в едната от тях Алексис с увита с парче плат уста.
Мъжът с шапката се приближи още една крачка.
— Вече видя момичето. Сега ми дай диаманта!
Младата жена разбра, че това бе най-опасният момент, момента, в който всички трябваше да действат като един. Внимателно се наведе към земята; всяко движение й се струваше неестествено дълго, тъй като от него зависеше самият живот.
— В ботуша ми е за по-сигурно. Ей сега ще го извадя. Ще ми отнеме само миг.
Предпазливо се отпусна на едно коляно и издърпа мекия кожен ботуш. В всяка следваща стъпка Алексис идваше все по-близо. Вече беше почти време…
Пръстите й обхванаха студения камък. Ако само вторият човек се приближеше достатъчно до Фрогет, скрит точно зад онези храсти…
— По дяволите, какво правиш толкоз време!
— Вече съм готова.
Индия се изправи бавно, стиснала диаманта. Мъжът пристъпи още няколко сантиметра към нея с надеждата да види бижуто.
Младата жена разтвори длан.
Първите розови лъчи на зората светнаха над хълма и камъкът в ръката й блесна в цялото си великолепие. Човекът на възвишението блъсна момиченцето напред; в това време неговият съдружник издаде нисък, доволен звук.
— Удоволствие е да се прави бизнес с вас, миледи — заяви подигравателно той. — А сега, ако нямате нищо против, ще взема диаманта и ще ви помоля да дойдете с нас, докато…
Лейди Деламиър чу вика на Алексис, последван от пукота на пистолет. Само след секунда и Иън, и Конър бяха на земята и тичаха след своите цели. В това време Фрогет се бе заел енергично с похитителя на детето и двамата се боричкаха на земята.
Алексис тръгна, препъвайки се, към своята приятелка, когато на хълма се появи трети човек, който се движеше право към момиченцето.
Сърцето на Индия спря да бие за момент. Тя измъкна пистолета от чантичката си и опита да се прицели, но той бе прекалено близо до детето. Не можеше да рискува да стреля. Можеше само да наблюдава ужасена как новопоявилият се се приближава все повече и повече.
И тогава, обвит в облак от листа, Девлин катапултира от далечния край на дъба, където се бе скрил. След секунда големият му камшик профуча във въздуха и се насочи към мъжа зад Алексис. Последва силен плясък и болезнен вик.
Миг по-късно Алексис беше в обятията на младата жена; цялото й телце се тресеше.
— Направиха ли ти нещо лошо, Алексис? Миличката ми, добре ли си?
Момиченцето кимна; лицето му бе обляно в сълзи.
— Държах се смело. Плаках само веднъж. Щеше да се гордееш с мен.
— Аз се гордея с теб. Много, много се гордея — отвърна прегракнало лейди Деламиър.
— Не забравих и куклата си — додаде Алексис и показа парцаливата фигурка, която я придружаваше навсякъде.
Сега тя бе по-мръсна, а полата й — по-парцалива от всякога, но, подобно на своята собственичка, беше поне цяла.
— Много умно си постъпила, като си я спасила — заяви младата жена и я прегърна още по-силно.
Иън и Конър вече водеха насам своите пленници, докато Девлин усука камшика си около третия и го помъкна не особено нежно надолу по хълма.
— Видя ли чичо Торн? — попита, затаило дъх, момиченцето. — Казах ти, че може да прави страхотни неща с камшика си.
— Имала си право.
Внезапно Индия усети, че детето я дърпа за ръката.
— Имаше още нещо, нещо, което трябваше да запомня. — Долната устна на детето потрепна. — Спомних си го, когато бях сама там в тъмното и нямаше какво друго да правя, освен да мисля. То беше много важно. — Очите й се изпълниха със сълзи. — Сега отново го забравих.
Лейди Деламиър я прегърна силно.
— Не се притеснявай, мъничката ми. Ще си спомниш, когато стане нужда. А сега се отпусни и си мисли колко ще се зарадват да те посрещнат Андрю и Мариан.
— Държах се смело дори тогава, когато видях сивите хора — сподели тихо Алексис. — Бяха навсякъде около човека с маската. Същия с белега, за когото казвах толкова пъти на чичо Торн.
Младата жена се намръщи. Дали това бяха поредните кошмари или виденията на детето бяха истински от самото начало?
— Човекът с белега е бил там с теб?
Момиченцето кимна.
— Съвсем същият. Само че се оказа по-зъл, отколкото си мислех. И тогава сивите хора го наобиколиха, изпълнени с омраза, с надеждата да си отмъстят. Беше у-ужасно. Те го очакват, просто го очакват.
Алексис потръпна и Индия я погали по косата.
— Не говори, скъпа моя. Лошото свърши. Отново си в безопасност.