— Големите правят това понякога, Алексис — отвърна сериозно Торн. — Но сега мисля, че е време с Джоузефин да се връщате в леглото. Бавачката ще се погрижи за теб.
Момиченцето се намръщи.
— Бавачката ще спи до обяд. Отново сипа в чая си нещо от онази бутилка. Това винаги я кара да говори странни неща и да се блъска в стените, когато ходи.
Лицето на младия мъж посивя.
— Бутилка ли? Каква бутилка?
Острият му тон накара детето да отстъпи рязко назад и несъзнателно да се скрие в меките гънки на полата на непознатата посетителка.
— Всичко е наред — прошепна Индия. — Сигурна съм, че татко ти не се сърди на теб, скъпа.
Алексис подсмръкна, но не пусна полите й.
— Мисля, че си права — рече най-сетне тя. — Той вика много. Това изглежда се случва с него всеки път, когато получи онези писма с червения восъчен печат. Тогава започва да говори за разни смотаняци, идиоти и вързани в ръцете глупаци. — Вдигна глава и погледна към Торнуд. — Какво означава „вързани в ръцете глупаци“, татко?
— Не сега, Алексис — отвърна младият мъж и се намръщи. — Вече трябваше да си в леглото. И искам да престанеш да ме наричаш „татко“. Вече обсъждахме това, нали така?
Очите на Индия се разшириха. Моментално изпита облекчение, сякаш от гърдите й се вдигна товар. Значи той все пак не беше баща на момиченцето.
Миг по-късно в коридора се появиха още две деца. По-високото бе дванайсетгодишно момченце с доста зрял за възрастта си поглед. До него стоеше сивооко момиченце на около девет години, което гледаше намръщено сестра си.
— Колко пъти съм ти казвала да не притесняваш лорд Торнуд? — Преметна ръка през раменете на Алексис. — В стаята ти няма никой. Никога няма. Това е просто поредният ти сън.
— Там наистина имаше някой — заяви с потрепващи устни детето. — Видях го. Беше с ужасни очи и огромни зъби, а една черна маска прикрива белега на бузата му. Беше там, казвам ви, стоеше до леглото ми.
Момчето зацъка с език.
— Просто си сънувала, Алексис. А сега се качвай с Мариан и с мен, и престани да тревожиш негово превъзходителство. Не искаш да започне да съжалява, че ни доведе тук от Брюксел, нали?
— Разбира се, че не, Андрю — отвърна жално малката. Вдигна тревожното си личице към Девлин. — Не съжаляваш, нали? Не съжаляваш, че ни взе, след като родителите ни бяха…
Гласът й секна.
Младият мъж се наведе така, че главите им се изравниха. Внимателно прибра кичур коса от лицето й.
— Разбира се, че не, Нарцисче. Кой тогава ще ме научи как да играя на микадо и на жмичка? Помисли си само колко неща ще пропусна.
Момиченцето кимна сериозно, а след това направи крачка напред, като се показа от полите на Индия.
— Радвам се — отвърна тихо то. — Защото не знам какво щеше да стане с нас, ако не бяхме дошли тук.
— Ето къде сте били значи.
Трите деца се извъртяха, когато в стаята връхлетя някаква особа с кисела физиономия, с развят около раменете голям шал.
— Човек не може да ви има доверие, не и на такива като вас! Виждам, че в бъдеще ще трябва да бъда по-строга с вас, за да ви отуча веднъж завинаги от подобно скандално поведение!
„Това значи е гувернантката“ — помисли си младата жена. Бузите на бавачката бяха неестествено червени, несъмнено от питието, описано така невинно от Алексис.
— Онова, което ще направите, мисис Портър, е да се погрижите децата да си легнат — заяви лаконично Торн. — А утре сутринта ще се явите в кабинета ми точно в седем часа, за да обсъдим вашето бъдеще тук. Или липсата на такова.
Очите на гувернантката се разшириха. Понечи да отвърне ядосано нещо, но в крайна сметка се задоволи само да изпусне със съскащ звук въздух измежду зъбите си, след което се обърна и подкара пред себе си малките нагоре по стълбите.
Индия усети, че сърцето й се свива, когато Алексис се обърна и погледна тъжно назад, преди да изчезне.
— Вече трябва да си разбрала, че не са мои деца — произнесе рязко младият мъж. — Открих ги да се скитат бездомни в едно селце край Катр Бра. Прибрах ги и започнах да се грижа за тях. Тъй като не открих никакъв техен роднина, ги доведох със себе си в Лондон. Но, страхувам се, са доста недисциплинирани. — Прокара пръсти през косата си и се засмя мрачно. — Но моите малки драми вероятно не са от интерес за вас. Вече е късно, лейди Деламиър, и вашето присъствие тук може да бъде поставено под въпрос, меко казано. Предлагам да обсъдим утре нашия проблем. Може би у вас?
— Не е нужно. — Индия вирна брадичка. — Не желая по-нататъшни контакти с вас. Напълно прав сте, лорд Торнуд. Сега вече виждам, че мъжът, когото познавах, мъжът, когото обичах и за когото се омъжих, е умрял край Ватерло. Нямам никакъв интерес към непознатия, който дойде на негово място.