Връщането на паметта обаче бе изисквало доста повече време. Той говореше френски като французин, тъй като бе извършил не една тайна мисия във Франция в изпълнените с несигурност дни преди Ватерло. В резултат фермерът и неговата съпруга така и не бяха разбрали, че спасеният от тях бе всичко друго, но не и френски офицер.
Не го беше разбрал и Дев.
До деня, в който бе видял минаващите наблизо английски офицери. При вида на яркочервените им куртки нещо в мозъка му бе помръднало и част от изгубените спомени бяха изплували на повърхността. Миналото бе започнало бавно да се връща в живота му, мъчително, парченце по парченце.
И първото, което беше сторил, дори преди да се появи и да докладва на Уелингтън, бе да се погрижи за сигурността на Индия. Но квартирата, която бе обитавала в Брюксел, бе празна, а хазяйката нямаше представа къде е отишла. Точно тогава бе видял на улицата Уелингтън; срещата им бе възможно най-сърдечната изява, на която бе способен херцогът с гранитеносивите очи. На бутилка бордо край топлия огън, генералът го бе запознал с всичко, което се бе случило след неговото раняване, в това число и с новината, че Индия Деламиър е добре.
Железният херцог обаче бе изгубил повечето си помощници при Ватерло и бе настоял пред Девлин да приеме една последна мисия от изключителна важност.
Каква беше задачата ли?
Да открие изгубени диаманти, почти хиляда на брой.
През цялата вечер Торнуд не се бе съгласявал да бъде въвлечен и бе оборвал и най-убедителните аргументи на Уелингтън. Единственото му желание бе да се възстанови напълно и да се върне в имението си в Норфолк, където възнамеряваше да заживее с Индия. Преди обаче да успее да изпълни намерението си, генералът бе донесъл шокиращата вест, че неговата любима вече си бе тръгнала.
Изпълнен с печал, младият мъж не бе заминал; бе останал ден, два, десет. С всеки изминал час слуховете за подготвяния опит за връщане на власт на Наполеон ставаха все по-настойчиви. Междувременно Индия се бе прибрала при своето семейство и живееше жива, здрава и щастлива в Норфолк. Новините измъчваха Торн, който се разкъсваше между верността си към своята съпруга и по-належащата в онези дни лоялност към своята родина.
След две седмици, изпълнени непрестанно с натиск от страна на Уелингтън, младият мъж най-после бе отстъпил. Никой англичанин не познаваше по-добре от него Франция. Освен това уверяваше сам себе си, че беше по-хубаво за самата Индия да остане още малко разделена от него.
И така, през следващите четири месеца Дев бе кръстосал Европа от Виена до Кадис в преследване на скъпоценните камъни, откраднати от френската съкровищница през 1792 година, през най-мрачните дни на Френската революция. Но никакъв сандък не бе намерен нито след битката, нито сред вещите на императора след неговата капитулация.
А сега поддръжниците на Наполеон отново излизаха на сцената. Онзи, който притежаваше тези диаманти, можеше да екипира цяла армия, която да освободи френския предводител от неговото заточение на самотния остров Света Елена. Дори сега Наполеон имаше доста поддръжници и в Англия, хора, които виждаха единствено неговия триумф и не забелязваха, че той бяха заплатен скъпо и прескъпо с човешка кръв. Самата принцеса Шарлот бе приела благосклонно доводите, според които генералът трябваше да бъде върнат с почести във Франция.
Уелингтън имаше право, Девлин разбираше прекрасно това. Докато изгубените бижута не бъдеха намерени и стоящите в сянка поддръжници на Наполеон — разкрити, в Европа нямаше да настъпи мир, а в уморената от войни Англия нямаше да има сигурност. Торнуд сведе поглед към бледото лице на Индия и очите му потъмняха. Имаше още една причина, поради която бе отстъпил пред настойчивите молби на Железния херцог, причина, за която дори самият Уелингтън нямаше представа. Младият мъж подозираше, че убиецът на родителите на трите дечица, които бе взел под своя закрила, бе един от поддръжниците на френския император, които се опитваха да го върнат на власт. Бащата на децата, стар приятел на Торн, се бе впуснал в бясно разследване, без знанието на самия Девлин, твърдо решен да залови конспираторите.
И през същата нощ младият лейтенант Греъм и неговата съпруга бяха убити по жесток начин, докато децата им спяха спокойно на горния етаж.