— Недей. — Вената на врата му пулсираше бясно. — Няма да успееш.
— Така ли, Дев? — прошепна Индия.
И тя се приближи още два сантиметра по-близо. Бузата й погали вдлъбнатината на шията му, настръхналите й зърна се потъркаха в меката ленена тъкан на снежнобялата му риза.
— Не може да се надяваш да постигнеш нещо с това, по дяволите.
— Спомни си, Дев. Спомни си аромата на розите. Спомни си нежния ветрец и звуците на носещия се отдалеч валс. Спомни си мен.
— Нима не разбираш?
Сега вече бе изкачил стълбите. Отвори с ритник вратата на стаята й. И тогава застина, вгледан в нея.
Поглъщаше я с поглед.
— Ти си пълна глупачка. Всеки друг мъж би те хвърлил на леглото и би потърсил наслада между белите ти бедра.
— А вие какво бихте направили, лорд Торнуд?
Младият мъж сведе поглед и очите му потъмняха. Тъмнорозовото връхче на едната й гърда беше само на сантиметри от дланта му, мамещо изпод батистената й рокля.
— Може би аз не съм по-различен — отвърна дрезгаво той. — Може би дори съм доста по-лош от останалите.
Запъти се към леглото, постави я върху него и я последва, като я затисна под тялото си и напъха коляно дълбоко между краката й, докато полата й се вдигна чак до горния край на пищните й бедра.
Очите му я изгаряха.
— Сега не носиш панталони под полата си, миледи. Можех да те съблека само с един жест. И тогава, още преди да проникна там, където ми е мястото, вече щеше да бъдеш задъхана и влажна. Тази мисъл плаши ли те?
Нещо се появи в погледа й, но почти веднага изчезна.
— Да — отвърна бавно тя. — Но това плаши също така и теб. Усещам го по треперенето на ръцете ти. Ти ме желаеш, Девлин Карлайл, и това те плаши до смърт. Искам да знам защо.
— Не се надявай да разбереш, а аз съм глупак, щом в момента все още съм тук.
— Откъде знаеш на какво се надявам?
Гърдите й бяха топли и закръглени, притиснати към широката му гръд. Косата й се бе разпиляла в златисточервеникав облак върху възглавницата.
— Не знам. Това е проблемът, нали така? Всичко си е отишло, всяка следа от общото ни минало. И докато не приемеш този факт, лейди Деламиър…
— Индия.
— Лейди Деламиър.
Пръстът й се разходи по устната му.
— Индия.
— Това не променя нищо. Каквото и да сме правили, каквото и да сме имали заедно, е свършило. Спомените, за които говориш, принадлежат на друг човек. Трябва да приемеш това. — Гласът му прозвуча по-сурово. — И двамата трябва да го приемем.
Точно това пък бе последното желание на младата жена. А и така или иначе от подобни опити нямаше да излезе нищо. Прекалено дълго бе носила в сърцето си този мъж.
Индия вдигна поглед към тъмния кичур на челото му и усети как нещо се пречупва в гърдите й. Пулсът й се учести.
— Тогава ме целуни. — Устните й се разтвориха в знак на капитулация. — Целуни ме и докажи, че си забравил.
— Глупачка — изпъшка Девлин. — Какво е нужно, за да те убедя?
— Истината — прошепна тя. — Само истината. Защо тя те плаши толкова много, Дев?
Погледът му я изгаряше.
— Защо ли? — повтори дрезгаво въпроса й той. — Защото въпреки всичко съм мъж. А никой мъж не може да те види и да не пожелае…
Младата жена усети как тялото му потрепера. Но не възнамеряваше да проявява никаква милост към него. Отпусна се на лакти и почувства как роклята й се плъзва надолу по раменете. Прокара пръсти през косите на темето му.
— Какво да не пожелае?
— Това. И това.
Хванал меката батиста, Торнуд разкри безупречните й налети гърди. Разтвори длани и ги напълни със гладката като атлаз топла плът.
— Божичко — прошепна той.
В следващия миг устните му, горещи и взискателни, се затвориха около мамещото го тъмнорозово връхче, оградено с батиста и дантела. С всяко тяхно движение изтръгваше дрезгав стон от съпругата си.
Очите й се отвориха; бяха замъглени от желание.
И най-накрая — с триумф.
— Ти… си спомняш. Трябва да си спомняш.
— Така ли?
Ръцете подеха опияняващия ритъм на езика му. Милувките на мазолестите му длани действаха безкрайно еротично на топлата й чувствителна кожа. Младата жена затвори отново очи, притисна се в него, жадна за удоволствията, на които я бе научил както й се струваше преди цяла вечност.
— А вие, миледи? Да не би да имате навик да предлагате на всеки срещнат мъж насладата на телцето си?
Леденостудените му слова я пронизаха право в сърцето. Дъхът й секна, кръвта нахлу в главата й.
Вдигна ръка.
Удари го по лицето с всичка сила.
Торн не помръдна дори когато под загорялата му кожа започнаха да прозират червени следи.