— Трябва ли да приема това като „да“, миледи? — попита подигравателно той.
— Отвратителен, арогантен… — Дланта й обаче замръзна във въздуха. — Ти искаше да ме накараш да направя това — заяви бавно Индия. — Нарочно ме ядоса. Само така можеше да се спасиш, тъй като не можеше да разчиташ на собствената си сила, за да кажеш „не“.
Суровият му поглед нито потвърждаваше, нито отричаше направеното обвинение.
— И успя — продължи студено младата жена. — Мразя те, Девлин Карлайл. С цялото си сърце те мразя. Надявам се само, че този успех ще те направи щастлив. — Извърна глава, опитвайки да скрие гневните сълзи в очите си. — Махай се. Освен ако не възнамеряваш да останеш, за да позлорадстваш.
Без да каже нищо, Торнуд се обърна. Ботушите му се удариха шумно в пода.
Индия струпа двете възглавници една върху друга; ръцете й трепереха. Вратата зад нея се затвори тихо.
— Нима всичко е било сън? Нима всичкото ми чакане е било само една жестока шега?
Девлин обаче бе видял сълзите й. Бе чул думите, произнесени пресекливо с уста, завряна във възглавниците.
Всяка една от тях остави в него по-дълбока рана от сабята на французина, която за малко не бе сложила край на дните му.
8
— Опитваше да си тръгне. И щеше да го направи, ако по една случайност не минавах в същия този момент през отделението за прислугата.
Девлин пъхна ръце в джобовете си и впи поглед в Джеймс Херингтън. Двамата стояха в килера, която извеждаше от обширната кухня на „Белгрейв Скуеър“ 61. Изражението на Торнуд бе сурово.
— Мислиш ли, че те разпозна? Всеки път, когато тя се събудеше от треската, наоколо бях аз.
В погледа на Девлин се появи нещо и изчезна почти веднага.
— Съмнявам се. Малката глупачка беше почти в безсъзнание, когато я открих на стълбището. А освен това… имаше и други неща, които отвлякоха вниманието й — рече мрачно той. — Постъпих глупаво, че останах. — Обърна се рязко и затвори кожените торби отстрани на седлото. — Ще трябва да я наблюдаваш зорко, Херингтън. Както и децата. Обърнах се към една агенция; ще ми изпратят три дами, за да избера евентуално някоя от тях за гувернантка. Поне една от тях несъмнено ще бъде подходяща, макар онова, което за мен е подходящо може би няма да се стори такова на висшето общество. Ако не успея да открия следите на онзи, у когото са бижутата, по никакъв друг начин, тогава ще се наложи да използваме децата. Поне едно от тях трябва да си спомня някой детайл от случилото се през онази нощ във фермата край Катр Бра. Ако инстинктът не ме лъже, предателят се е измъкнал с диамантите точно тогава. Предполагам, че Алекс Греъм е открил дирите им и затова са го убили.
— Би било истинско чудо, ако тези нещастни деца си спомнят нещо — отвърна мрачно Херингтън. — В крайна сметка те откриха по-късно, че родителите им са мъртви.
— Страхувам се, че те са последният ни шанс. Засега никой от моите източници в Дувър и Льо Авр не е успял да ни помогне. Които и да са тези хора, те са смущаващо умни.
Джеймс поклати глава.
— Може да се окаже опасно за децата.
— Мислиш ли, че това не ми е ясно? — Торн стовари кожените чанти върху една стара маса от борово дърво. — В крайна сметка те са мои повереници. Младият Греъм бе най-добрият ми приятел. Отиде във въпросната ферма без мен.
— Не си можел да знаеш, че…
— Че ще го проследят и убият, и то заедно със съпругата му ли? — Девлин привърши с пълненето на чантите и закопча каишката. — Един от куршумите в тялото му е бил предназначен за мен, Херингтън. Ако бях с него, бих могъл да усмиря неспирните му опити да направи връзката между отделните детайли. Сега той е мъртъв, а аз никога няма да мога да си го простя.
Събеседникът му въздъхна.
— Кога ще се върнеш?
— Един Господ знае. Уелингтън ми е направил цял списък с имена, които трябва да проверя в Дувър. Ако се появят затруднения ще трябва да прекося Ламанша и да отида във Франция.
— Нима най-после си на път да разбереш кой върти нещата тук в Лондон?
Торн направи рязък жест с ръка.
— По-добре да не знаеш, Херингтън.
— Разбира се — отвърна другият и поруменя леко. — Не исках да прозвучи нахално…
— Въпросът ти е напълно естествен. Ще ме разбереш обаче, ако не ти кажа нищо повече. Поне не още. Има прекалено много празнини.
Дев се обърна. В същия момент на вратата се почука. Той побърза да влезе в килерчето под стълбата. Херингтън отвори вратата, зад която се появи смутен Чилтън.
— Един човек желае да говори с вас, милорд. Настоява, казано по-точно. Това е братът на младата дама — добави задъхано той.