Брат й се намръщи.
— Не би трябвало да ставаш още няколко дни.
— Ще се справя — отвърна мрачно младата жена. — Трябва.
— Няма съмнение, че ще опиташ, но аз не мога да ти го позволя. Колкото и необичайно да е, трябва да останеш тук дотогава, докато лекарят не разреши да се пътуваш.
— Но…
— Никакво „но“. Нужно ти е време, за да възвърнеш силите си. Договорихме ли се?
Индия сподави протеста си.
— Индия?
— Не се тревожи, Иън. Няма да направя нищо необмислено.
Брат й се усмихна леко.
— Каза съвсем същото в деня, в който реши да скочиш от хамбара с чифт копринени крила. Струва ми се искаше да видиш дали можеш да летиш.
Младата жена се усмихна при този спомен.
— Е, така поне получих отговор. Слава Богу счупих само едната си ръка, когато се приземих върху купчината сено.
Младият мъж я погледна с обич.
— Второто ти име винаги е било „безразсъдност“. Понякога ми се струва, че това е проклятието на всички Деламиър. — Въздъхна. — Единственото, за което те моля, е да бъдеш внимателна.
— Ще опитам. — Индия докосна ръката му. — Почти се страхувам да попитам какво ще каже за всичко това баба.
Иън завъртя очи.
— По-добре не питай. Подозирам, че ще бъдеш посетена и от нея по-късно днес следобед. Тя възнамерява да разбере дали графът е роднина на Хампшърските Карлайлови. Определя ги като ужасни и цинични и заяви, че ако види у него някаква прилика с тях, лично ще те отведе у дома.
— Има ли човек в Англия, когото баба да не познава? — възкликна възхитено младата жена.
— Няма такъв сред хората от значение — донесе се звучно откъм вратата.
И след това се появи самата херцогиня със сребърен бастун в ръка, изправила гръбнак, без да отделя поглед от своята внучка. Иън премести един стол до леглото и й помогна да седне.
— Изключително необичайно и извън реда на нещата — започна без предисловия възрастната жена. — Дори за семейство като нашето, което не знае какво означават тези думи. Добре ли се чувстваш?
Индия кимна.
Херцогинята не изглеждаше особено убедена.
— Говорих с въпросния лекар на Торнуд. Той ме увери, че раната е чиста и след няколко дни ще можеш да си тръгнеш. Междувременно настоява, че най-добре за теб е да останеш тук. Предполагам ще трябва да се съглася с него. — Изкашля се. — Запознах се дори с трите деца. Странно наистина, ако питате мен, че са попаднали под грижите на Торн. Обноските им са в ужасяващо състояние, но са изключително сладки. Особено най-малката. — Стараеше се гласът й да звучи безизразно. — Впрочем сигурно ще бъдете щастливи да узнаете, че графът не е роднина с Карлайлови от Хампшир, които познавам. Добра новина, тъй като Хенри Карлайл е най-съвършеният простак, който съм виждала.
Индия потисна усмивката си, докато баба й се оглеждаше с царствен вид наоколо. Леглото беше отрупано с възглавници, а книгите стояха на една ръка разстояние върху близката масичка. От двете страни на прозорците със снежнобели завеси, в красиви рамки, висяха репродукции на дворцовите градини във Версай.
Херцогинята кимна одобрително.
— Много хубаво. Да, ще трябва да останеш тук още известно време, Индия. Ще идвам да те виждам всеки ден, разбира се. Както впрочем и несръчният ти брат. — Хвърли неодобрителен поглед към внука си. — Естествено само тогава, когато не е на една или друга тайна мисия.
Някой външен човек можеше да помисли, че е необосновано критична; Индия обаче беше свикнала с този стар спор помежду им и само се усмихна. А след това се опита да прикрие прозявката си, на което баба й изсумтя.
— Доста си преживяла, момичето ми, както виждам. Тръгвам си и ще отведа със себе си и брат ти. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да било, изпрати някой да ми каже.
— Благодаря — отвърна доста тихо младата жена.
Всъщност едвам държеше очите си отворени. Когато баба й и брат й напуснаха стаята, тя вече бе наместила глава върху възглавницата.
Присвила очи, херцогинята стоеше изпъната като струна във файтона, който ги носеше из слънчевите улици.
— Е, бабо?
— „Е“ какво, момчето ми? Да не мислиш, че съм разкрила някаква мистерия?
— Просто се чудя защо си се замислила така?
— Хм! — Възрастната жена въртеше неуморно дръжката на сребърния си бастун. — Тук има нещо, което не разбирам. Нещо странно.