— Може и така да е, но това не означава, че съм приела когото и да било от тях — прошепна изумителната вдовица. — Поне допреди тази нощ — добави многозначително тя.
В този момент откъм вратата се чу тракане на кофи с въглища и в стаята се появи някакво видение, покрито с мръсотия. Лицето на жената бе покрито със сажди, а косите й бяха прибрани в изпоцапано боне.
Индия придвижи към камината двете кофи, пълни с четки и парцали, като спря само колкото да се поклони набързо.
— А, ето къде сти били двамката. Нема да ви притеснявам. Просто шъ си работя край вас. Не мойм да оставим всичкити тез сажди. Една моя племенница, дет’ работи кат’ прислужница, веднъж не чистила два дни каминити, та после цялото симейство легнало с болни дробове. Тъй, тъй, вий си правети ваш’та работа и ни ми обръщайти внимание. Аз шъ си чистя, ей тук до вас.
Индия прекоси стаята, постави шумно кофите до мраморната камина и започна да вади едно подир друго своите сечива.
Хелена Марчмънт обаче нямаше намерение да упражнява уменията си на съблазнителка пред публика.
— О, това наистина е прекалено! Погрижете се това същество да напусне стаята, милорд.
— Но нали чухте какво каза тя, Хелена. Все пак хигиенните норми трябва да се спазват.
Гневни пламъчета проблеснаха в очите на вдовицата, вперени в мръсната фигура край огъня.
— Отдавна ли работиш като прислужница? — попита рязко тя.
Гласът изпод бонето прозвуча задушено.
— Достатъчно дълго, мис. В Лондон сигурно съм вечи три месеца.
Гостенката присви очи. Наклони глава на една страна с надеждата да види по-добре тази странна, нахална слугиня. Но кой знае как все не успяваше да стори това.
Графът се изкашля.
— Както виждате, Хелена, нашият, ъъъ… разговор е по-добре да бъде отложен.
Вдовицата отвори уста, за да протестира. В този момент едната кофа издрънча току до краката й. В следващия миг към белите й атлазени пантофки се вдигна мазен облак сажди и въглищен прах. Графинята изпищя гневно и отскочи назад, но при това движения прахта се понесе още по-високо и изцапа копринената й рокля.
— Направи го нарочно! — изкрещя остро тя.
— О, моля да ма извинити. Понякогъж ставам наистина непохватна. Туй е зарад’ старити ми кости. Утре шъ вали, не можи да има грешка. Ам’чи да, едва миналия месец казвах на племенницата си…
— Нямаме никакъв интерес нито към теб, нито към твоята глупава племенница — изсъска лейди Марчмънт. — А сега донеси чист парцал, за да почистя съсипаните си обувки.
— О, в никакъв случай ни мога да направя туй, не и сега. Аз трябва да съ грижа за каминити. Не искам цялата къща да съ поболей. И на вас няма да ви съ размини, миледи — не се уморяваше Индия. — Казват, че болестта се отразявала ужасно на вида на една жена. Да, след боледуване може да изглежда измъчена, с посивяла кожа, състарена преждевременно.
Вдовицата отскочи назад с писък, като долепи внимателно длани към грижливо ружосаните си бузи.
Нейният събеседник едва удържа усмивката си.
— Наистина мисля, че е най-добре да си вървите, Хелена. Ще повикам някой от моите камериери да ви изпрати.
Дръпна шнурчето на звънеца за прислугата и икономът се появи след подозрително кратко време.
— Да, ваше височество?
— Лейди Марчмънт си тръгва, Чилтън. Погрижи се за пелерината и ръкавиците й, ако обичаш.
Графинята се завъртя на пети.
— Но аз не съм казвала, че…
Не успя да довърши думите си.
Махагоновата масичка вляво от гостенката се преобърна с ужасен трясък. Кристалните гарафи с бордо, портвайн и уиски полетяха във въздуха, последвани от кристалните си запушалки и съдържанието им се разля върху и без това вече очернената пола на вдовицата.
Тя се развика, като оглеждаше пораженията по дрехата си.
— Тази рокля ми струва петдесет гвинеи. Ще си удържа цялата сума от твоята заплата, чакай само да видиш!
Графът постави твърдо длан върху гърба на лейди Марчмънт и я побутна към вратата.
— Аз ще се погрижа да компенсирам загубите, не се тревожете. Междувременно по-добре побързайте да се приберете у вас. В тази мокра дреха рискувате да се разболеете сериозно от инфлуенца.
— Както и от белодробна зараза — добави с надежда Индия.
Хелена се обърна и измери с поглед прислужницата пред камината.
— Бих се заклела, че нещо в тази жена ми е познато, ако подобно нещо не беше невъзможно.
— И то напълно. — В гласа на Торнуд прозвуча убийствен сарказъм. — Освен ако не сте започнали да общувате с хора от съвсем друга класа, Хелена.
Ядният отговор на вдовицата не се чу, тъй като тя вече бе излязла навън. А Индия Деламиър, застанала до огъня с покрити със сажди ръце, едвам изчака тръгването й, за да даде воля на смеха, който не можеше да сдържи нито миг повече.