Листенце след листенце падаха безшумно върху студения калдъръм, за да бъдат след това стъпкани безмилостно под тока на ботуша му.
Скоро и последната награда щеше да се озове в ръчичките му.
Индия отвори очи. Стотици различни емоции се блъскаха в нея, докато се вглеждаше в мургавото лице на Торн, осветени от луната.
Пое си неуверено въздух.
— Девлин, аз…
— Не, недей. — Гласът му беше нисък, напрегнат. Младият мъж стана и седна вдървено върху отсрещната седалка. — Не ме разбирай неправилно. Направих го както заради теб, така и заради мен самия, Принцесо.
— Принцесо?
Гласът й прозвуча несигурно.
— Би могла да бъдеш принцеса. Гордостта на Деламиърови е част от теб, очевидно присъства във всеки твой жест и поглед. Тази нощ обаче имах нужда да почувствам как в теб препуска сляпа страст. Имах нужда да видя дали твоята нежност и твоята страст ще запълнят мълчанието и всички онези тъмни празнини. — Изкашля се. — Тъмнината ти е позната и на теб. Видях я в очите ти.
Индия потрепера.
— Това беше хаосът…
Торн сви силно устни.
— Няма да срамя нито себе си, нито теб, като се извиня за нещо, за което не съжалявам ни най-малко. И въпреки това… — Стисна юмруци и погледна към минаващите покрай прозорците улици, притихнали и безлюдни в последните часове преди зазоряване. — За едно мога да се закълна. Това няма да се повтори. Никога.
Младата жена се изправи бавно.
— Значи всичко трябва да бъде забравено, сякаш никога не се е случвало, така ли?
— Точно така. Няма друг начин. Онова, което стана току-що, не трябваше да се случва… и няма да се случи никога повече. — Внезапно се отдръпна назад. — Ти кървиш отново.
Индия сведе поглед и съзря изненадано тъмното петно на хълбока си.
— Наистина — отвърна механично тя.
Девлин измърмори припряно нещо, смъкна шалчето от врата си и го притисна към раната.
— Не мърдай. Как можах да постъпя толкова глупаво и да… — Поклати глава. — Може би имаш право. Моят дом вече не е безопасно място за теб. — Огледа отново тъмните петънца върху ленената тъкан и се обърна отново към нея. — По-глупав съм, отколкото си мислех — прошепна младият мъж. Надвеси се през прозореца и се провикна: — Карай към дома на семейство Девънам, кочияш. И по-бързо!
Екипажът направи обратен завой и миг по-късно те се носеха на север. Торнуд седеше мълчаливо стиснал устни, без да отделя ръка от хълбока на своята любима.
— Ами ако паметта ти е без значение за мен? — произнесе неуверено Индия. — Ако съм съгласна да те приема и така, само и само да те имам, Девлин Карлайл?
— Но не и за дълго, готов съм да се обзаложа. Достойнството ти е прекалено голямо за подобна постъпка. А и дори ти да си готова да ме приемеш, мислиш ли, че аз бих се съгласил със съзнанието, че мога да ти дам само част от себе си? Със съзнанието, че всяка секунда, която прекарваме заедно, се гради върху лъжи и пропуски, които в крайна сметка ще разкъсат сърцето ти? — отговори с горчивина Торн и протегна ръка, за да хване дланта й. А после я вдигна към устните си с неописуема грация. — Не съм съгласен да бъда като среднощен крадец. Не, за Бога, не и по този проклет начин, когато между нас ще има толкова много празнини.
Екипажът спря пред елегантната градска къща на херцогиня Кранфорд.
След като отвори вратата, Девлин съзерцава дълго своята любима. А после, без да каже дума, я притисна в обятията си.
— Напълно способна съм да ходя и сама.
— Но аз не съм способен да те оставя — отвърна дрезгаво той. — В крайна сметка услугата е съвсем нищожна.
Цялото й тяло бе стегнато, докато той изкачваше стълбите. Сънливият камериер отвори вратата.
— Кой… — Стреснато потърка очи. — Миледи?
— Да, Томас, връщам се отново у дома. Не е нужно да оставаш повече.
— Но, миледи, тече ви кръв!
Младият човек отправи обвинителен поглед към Карлайл.
— Разбира се, че ще кърви. Тя не знае какво означава думата „почивка“. — Девлин усещаше дланта си мокра от кръвта й. — Ще я отнеса в стаята й.
— Но…
Графът не изчака да чуе отговора му. Влезе и се отправи към стълбите. Още не бе изкачил първото стъпало на голямото извито стълбище, когато пред него се изправи с величествен вид икономът.
— Е, човече, къде е стаята й?
Възрастният домоуправител, мълчалив и изпълнен с достойнство, не помръдна.
— Стаята й, дявол да го вземе. Не разбираш ли английски?
Усети, че Индия го дръпна за ръкава и я погледна.