Кимна сериозно.
— Да, напълно си права, Принцесо. Системата е много добра. Двамата с Иън сте се сетили много умно.
— Радвам се, че си съгласен. Сега вече можем да се качваме безопасно. През следващите петнайсет минути няма да има никаква активност насам.
Младият мъж повдигна вежди.
— А какво трябва да стане тогава?
— Тогава Албърт се прибира с малката плетена кошница, която сме приспособили за стълбището. Той се справя чудесно и сам с нея, но ще се почувства неудобно, ако го наблюдаваме.
Девлин опита да прикрие усмивката си.
— Разбира се, че не трябва да присъстваме — отговори убедено той.
— Не виждам изобщо защо трябва да ме носиш — додаде Индия. — Напълно способна съм да се кача и сама. Изтече само малко кръв, но хълбокът ми е в прекрасно състояние, уверявам те.
— И дума не може да става. Ще те отнеса горе и ще се погрижа да си легнеш послушно в леглото. И не трябва да мърдаш от него, докато лекарят не дойде да те види утре сутринта.
— О, така ли трябва?
— Да, ще направиш точно каквото ти казвам.
В този момент нещо се отърка в крака му. Пред него се промъкна едра сива сянка и се изпречи на пътя му. „Какво има пък сега?“ — запита се Торн.
Погледът му срещна две хищни зелени очи, дълга широка муцуна и блестящи бели зъби.
Боже мили, това бе огромен вълк, който при това се бе привел, готов за нападение!
12
Девлин мрачно се извъртя, за да прикрие с тялото си Индия от звяра, с отчаяното желание да има някакво оръжие под ръка, каквото и да е. Дори един бастун бе за предпочитане пред голата му десница.
— Долу, Луна. Всичко е наред, той е приятел.
„Луна?“ Ниското предупредително ръмжене премина в скимтене. „Боже Господи, да не би този див звяр да е домашното й животинче?“
Младата жена вдигна поглед и се усмихна.
— Знам, че е страшно егоистично от моя страна, но просто не можех да я оставя. Открих я полумъртва край Брюксел, когато… когато пътувах из околностите.
„Пътувала из околностите.“
Дев разбра начаса какво имаше предвид. Когато го беше търсила. Мили Боже, какво ли беше видяла сред всичкия хаос и опустошение през онези кошмарни седмици след Ватерло? И колко типично за нея бе да прояви загриженост към едно безпомощно същество, дори когато самата тя си имаше собствени проблеми.
Торн сви несъзнателно пръсти. Усещаше изпепеляващо желание да я притисне в прегръдките си и да я целуне с цялата си душа.
Но тогава големият звяр сигурно щеше да отхапе и двата му крака, помисли си мрачно Карлайл.
— Нещо да не би да не е наред?
— Защо задаваш такъв въпрос?
— Защото ако продължаваш да ме стискаш така, утре сигурно ще бъда цялата в синини.
Младият мъж моментално отпусна пръсти, като изруга наум.
Погледът на неговата любима обаче остана замислен. Преди Девлин да успее да каже нещо, тя обърна глава.
— Върви напред, Луна — нареди тихо тя. — Покажи ни пътя.
Сребристият вълк се обърна и заизкачва стъпалата. Торн го последва безмълвно с чувството, че всичко това е странен сън.
— Колко е голяма? — попита той, без да отделя поглед от великолепното животно, което пристъпваше по скъпия персийски килим.
— Мисля, че е на малко повече от две години. — Индия се намръщи. — Не можех да понеса да я оставя в Норфолк, но животът й тук в Лондон се оказа истинско мъчение за нея. Един следобед я вързах на каишка и я изведох да побяга на Хампстед Хит, но стана така, че подплаши всички овце. А после двама отвратителни старци имаха нахалството да опитат да я застрелят. Това, естествено, не можех да допусна.
— Разбира се — съгласи се Дев, като кой знае как успя да запази спокойното звучене на гласа си. — Предполагам, че вместо това ти ги застреля.
— Щях да го направя, ако си бях взела пистолета. Затова пък накарах овцете им да се пораздвижат малко. — На бузата й се появи трапчинка. — Е, може би не съвсем малко. След като свърших, блеещите създания се спуснаха във всички посоки. Събориха двамата гадняри, преди да успеят да навредят на Луна, така че в крайна сметка всичко завърши благополучно.
Двеста овце, препускащи влудени от страх из Хампстед Хит? Несъмнено техният собственик не виждаше нещата по същия начин, по който ги виждаше Индия.
Торн прехапа устна, за да не се разсмее на глас, когато си представи какъв хаос трябва да бе настанал. Започваше да желае с тях при Ватерло да бяха имали някой с нейната изключителна решителност. Без съмнение тя щеше да накара Наполеон да хукне с викове към Париж още преди да бе гръмнал първият изстрел.