Индия забеляза, че този път Андрю не я смъмри, както правеше обикновено.
— Андрю? Много си замислен.
Момчето се поколеба за момент. Беше изял три парчета баница с кайма и четири резена орехова торта и очевидно едва сега започваше да се понасища. Младата жена реши да поговори с Торн за храненето на неговите повереници. Подозираше, че неговата готвачка купуваше от най-скъпото месо и правеше така, че всичкото да отиде за прислугата, докато децата почти гладуваха. Освен това щеше да каже на мисис Харисън да направи някои по-хранителни блюда, които в същото време да доставят удоволствие на малките й гости.
Момчето се изкашля.
— Тя май няма да остави на мира графа със своите посещения. А в наше присъствие като че ли настръхва.
Тъй като Андрю не си падаше по критиките, само тези две изречения казваха много.
Алексис изсумтя презрително.
— Мислеше по-различно, когато тя нареди на Чилтън да убие твоята мишка. Тогава каза, че искаш да изгори в ада и рече да не е посмяла да вдига ръка срещу твоето животинче.
— Е, страшно се ядосах. Не мога да си обясня защо тя си мисли, че има право да се меси в нашите работи. — Набърчи притеснено чело. — Разбира се, напълно е възможно в скоро време тя да има всички права, ако кампанията й се увенчае с успех.
Трите деца замълчаха мрачно.
— Да не искаш да кажеш, че лейди Марчмънт е завъртяла главата на вашия настойник?
— Така изглежда — отвърна печално момчето. — А тя, струва ми се, е много опитна светска жена. Графът често потъва в мълчание. Мисля, че е заради Ватерло. Всичко това го прави много…
— Уязвим? — опита да му помогне Индия.
— Точно така. Именно заради това решихме да дойдем при теб. Ти като че ли го… разбираш дори тогава, когато той сам не успява да се разбере. А и той те слуша.
„Надали“ — помисли си лейди Деламиър. Изправи се, поразена от отвратителната идея за евентуален брак между Торн и Хелена Марчмънт. Тази жена бе известна с лекото си поведение. Говореше се, че поделяла леглото си с половината нехранимайковци от Лондон преди възрастният й съпруг да бе имал късмета да умре при злополука по време на лов. Не й се вярваше, че Хелена и Девлин ще си подхождат. Децата от подобна връзка със сигурност щяха да страдат.
Всъщност, какво я засягаше всичко това?
— Страхувам се, че вашият настойник ще трябва да взема сам решенията си.
Пръстчетата на Алексис стиснаха до побеляване куклата.
— Но ти му подхождаш много повече. Той се смее, когато ти си там, а погледът му става далечен и нежен. Дори когато стои в кабинета си държи твоята шапка.
Ето значи къде било сламеното й боне. След завръщането си, Индия така и не бе успяла да го открие. Но защо му беше то на Торн?
— Сигурна съм, че това не означава нищо, Алексис. Не трябва да правиш кой знае какви изводи от един единствен жест.
— Алексис е права — намеси се внезапно брат й. — Лорд Торнуд държи шапката на една кука до бюрото си. Видях я там, когато отидох при него вчера. Той предложи да ме изпрати в Итън, но аз отговорих, че ще тръгна, когато Мариан и Алексис пораснат още малко. Щом излязох от кабинета, се сетих да му кажа още нещо. Когато се върнах, той беше взел шапката и я притискаше към лицето си, сякаш искаше да я помирише.
Младата жена усети тръпки.
— Сигурно се лъжеш.
Андрю я погледна право в очите, но разумно не каза нищо.
— Е, аз мисля, че той е глупак — обади се Мариан. — Лейди Марчмънт изглежда ужасно без руж и червило. Не е като теб — заяви без колебание тя. — Ти ще бъдеш красива без никакви мазила или пудри.
Лейди Деламиър почувства, че гърлото й се стегна от силни емоции; трите личица пред нея я гледаха с вярност. Животът им беше толкова несигурен, а сега единственият човек, който можеше да ги защити, щеше да им бъде отнет, ако лейди Марчмънт постигнеше целта си.
— Добре — заяви с внезапна решимост тя. — Какво искате от мен?
— Ами помислихме, че може да опитаме да изплашим вдовицата — отвърна Андрю. — Нищо опасно, разбира се. Просто ще пуснем навън моите мишлета.
Мариан се изкиска.
— А аз пък имам един мъртъв бръмбар-рогач, който ще поставя в чантичката й. Той изглежда досущ като жив, уверявам ви.
Индия прехапа устни, за да не се разсмее при мисълта как властната лейди Марчмънт бърка в дамската си чантичка и измъква оттам мъртвия бръмбар.
— А какво ще бъде моето участие във всичко това, палавници такива?
— Надявахме се да отвличаш вниманието на графа, докато ние правим нашите приготовления — обясни Андрю.