Младата жена се поколеба за момент. Компанията на Торн не я блазнеше особено. Вярно, че вече бе съставила плана на собственото си отмъщение. Изпитваше обаче неудобство, задето замесваше и децата в него.
— Ще опитам — започна неуверено тя. — Вашият настойник обаче надали ще бъде особено привлечен от перспективата да прекара известно време в моята компания.
Алексис отвори уста да протестира, но брат й я пресече.
— Много сте добра, миледи. От вас не искаме нищо друго.
Тримата изглеждаха наистина много мрачни и разтревожени. Ужасът от перспективата лейди Марчмънт да стане тяхна мащеха лишаваше разговора от цялата сладост на невинните им приказки.
Тогава домакинята плесна с ръце.
— Аз обаче имам точно това, което трябва, за да ви развеселя. Виждали ли сте досега излитане с балон?
— Излитане с балон?
Към нея се завъртяха три чифта любопитни погледи.
— Днес в Хампстед Хит, веднага след срещата на Обществото за рационално изследване на естествените феномени. Искате ли да присъствате?
Трите деца скочиха с радостни викове.
— Приемам това за съгласие — отвърна през смях младата жена. — И ще бъде щастлива да ви придружа. Но ще трябва да кажете на настойника си къде отивате. Не трябва да го лъжем.
— Ще му изпратя бележчица — заяви веднага Андрю. — Но това е без значение. Той няма да се върне цял ден, може би дори и през нощта. Това му се случва често. Доста е странно, но повечето големи изглежда действат така. — Момчето се изчерви. — О, извинете ме, миледи. Не исках да кажа, че вие…
— Няма нищо, Андрю. Понякога съм съгласна с теб.
Индия се намръщи, припомнила си загадъчния коментар на Дев по време на разговора му с херцогиня Кранфорд. Беше споменал нещо за дълг и отговорност. Възможно ли бе в действителност да ставаше нещо повече от онова, което тя предполагаше? Биха ли продължили да искат още от него, след като той едва не бе изгубил живота си при Ватерло?
За момент я заля гняв. Това щеше да бъде типично за Дев. Чувството му за чест винаги бе носило елемент на безразсъдство.
— Добре — обяви оживено тя. — След като напишете бележката до вашия настойник, можем да тръгваме. — Погледна часовничето си и кимна. — Все още разполагаме с четирийсет и пет минути до началото на излитането. Това ще бъде важен ден за научните изследвания. Опитът несъмнено ще окаже немалко положително отражение върху мозъците ни.
В гласа й обаче се долавяше закачлива нотка.
— Къде са отишли?
Гувернантката стоеше неспокойно пред граф Торнуд и кършеше нервно ръце. Беше петата поред, която той наемаше за своите повереници.
— В Хампстед Хит — повтори едва чуто тя.
— Хампстед Хит? Защо точно там, за Бога?
— Струва ми се, милорд… — Жената си пое още веднъж въздух, за да събере кураж. — Т.е., стигам до извода, че са отишли да гледат излитане с балони. Господарят Андрю изпрати съобщение по един от лакеите на семейство Девънам.
Девлин изруга под носа си. Трябваше да очаква подобно нещо. Всичко това носеше типичните белези на някоя от лудориите на Индия. Нямаше да се учуди, ако следващата й идея е да ги качи на кораб, за да вземат интервю от Наполеон на остров Света Елена.
Закрачи ядосано напред-назад, скръстил ръце зад гърба си. Андрю поне трябваше да прояви малко повечко разум. Беше му казал, че носи отговорност за двете си сестри. Щеше да го накаже както подобава за това неподчинение.
— Добре, мис Линтън. Това е всичко. С тази работа ще се заема лично. — Намръщи се, когато Чилтън почука на вратата на кабинета. — Да, какво има?
— Някаква слугиня със съобщение, милорд. Тя е от… — Икономът се изкашля, като кой знай как успя дори само с този единствен звук да покаже неодобрението си. — Изпратена е от лейди Марчмънт.
— О, много добре, покани я вътре. Въобще можеш да поканиш тук цял Лондон!
Лейди Марчмънт стоеше пред голямото огледало на тоалетката си и прекарваше гальовно длани по прозрачната рокля, която камериерката й бе донесла току-що.
— Нали се погрижи той лично да получи съобщението ми?
Прислужницата кимна неспокойно.
— Да, миледи. Предадох му всичко, което ми наредихте. Че тази нощ ще бъдете във Воксхол и ще го чакате при Голямата алея точно в полунощ.
— Превъзходно — прошепна графинята. Завъртя се, доволна от тежкото полюшване на налетите си гърди, които се виждаха ясно под прозрачната коприна. Зелените й очи се присвиха. — А другото послание даде ли му, както ти поръчах? Онова, за децата?
— Да, миледи. Казах му, че са отишли с лейди Девънам да гледат полета с балон в Хампстед Хит.
— Чудесно — измърка триумфално господарката й. — Нека сега да видим как мис Деламиър ще продължи да го мотае с хитрините си.