— Ами, работата е следната, млада госпожице — започна човекът, очевидно щастлив да покаже знанията си пред някого. — Ако погледнете оттук, ще видите едно въже, което свързва нашия кош с върха на балона. Ако го опъна съвсем леко, той ще образува дупка в горната част на балона, което означава, че ще изпуснем въздуха му. Но внимание, това трябва да се направи според правилата. Ами да, спомням си миналата година в Йоркшир излетях с един приятел, който обърка всичко. И едва не си изгуби ръката, честно ви казвам.
Очите на Индия се разшириха, докато слушаше разказите за ужасяващите приключения на Смитсън. Междувременно долу на земята един ездач ги следваше, като разцепваше тълпата пред себе си.
— Дръпнете въжето! По-силно, миледи. А, туй то.
Петнайсет минути по-късно Смитсън нямаше свободен миг, докато контролираше положението ту чрез въздушните клапани, ту чрез торбичките с пясък, взети за баласт.
Вече бяха оставили зад гърба си хълмовете на Хампстед Хит и се носеха във величествено мълчание над сламените покриви на някакво селце. Въздухоплавателят бе решил, че е време да се приземяват, но един от клапаните се бе запънал, а без да изпуснат топъл въздух, нямаше да могат да се приземят в безопасност. На всичкото отгоре една от торбичките с пясък се бе отвързала и бе полетяла към земята. Всяка следваща загуба на баласт правеше невъзможно контролираното слизане.
Младата жена потръпна. На тази височина определено бе по-хладно, отколкото на земята; искаше й се пелерината й да бе тук. Но студът беше най-малкият й проблем в момента. Смитсън се опитваше да държи под око терена, като същевременно манипулираше с въжето за изпускане на въздух от върха на балона. Тогава Индия внезапно забеляза, че една от торбичките с пясък се накланя на една страна и се удря във въжетата. Тя бързо се надвеси от коша и за много бързо я внесе вътре.
— Добра работа, мис — рече напрегнато въздухоплавателят. — Мисля, че най-после освободих това въже. Дръжте се здраво. Ще опитам да приземя балона.
За момент продължиха да се реят безпроблемно в безмълвното море от вятър, а в следващия миг горещият въздух започна да излиза със свистене от горната част на балона. Кошът затрепери под краката на лейди Деламиър и тогава внезапно земята се спусна към нея.
— Дърветата, мистър Смитсън!
— Да, миледи, виждам ги. С малко късмет ще успеем да…
Мъжът сподави една псувня, когато балонът се докосна до короните на няколко бряста, но почти веднага се освободи от тях. Намираха се над някаква нива. Удариха се, подскочиха леко и отново се удариха в земята. Вятърът отнесе коприната, която заприлича на див водопад.
Индия си отдъхнаха с огромно облекчение.
— Наистина мисля, че това е най-вълнуващото ми преживяване, мистър Смитсън. Вероятно и най-опасното.
Човекът кимна, очите му блеснаха весело.
— А аз пък мисля, че вие сте най-добрата помощничка, която някога съм имал, мис. Всъщност всеки път, когато ви се прииска да полетите малко, просто ми се обадете. — Огледа пустото поле и потърка врата си. — И може да бъдете сигурна, че ще си поговоря с моя мързелив чирак, когато се появи. Него трябва да виним, че торбичките с пясък не бяха закрепени добре и едва не убиха и двама ни. Надявам се само, че ни е следвал достатъчно близо с фургона и че няма да ни се наложи да прекараме нощта насред това поле.
В този момент отдолу изскочи някакъв ездач, прелетя по тясната пътека, прескочи в галоп един плет и запрепуска из обраслата с детелина поляна.
Очите на младата жена се разшириха. Не можеше да бъде. Това определено бе възможно най-лошият край за този и без това пълен с достатъчно неудачи ден.
Граф Торнуд скочи от коня си и се запъти ядосано към въздухоплавателите. Наведе се, повдигна вбесен Индия от коша и я постави грубо на земята.
— Торн, аз…
— Не, не искам да чувам и дума. Не желая да чувам безумните ти обяснения. — Едно мускулче на здраво стиснатите му челюсти потрепна. — Не повярвах на ушите си, когато лейди Марчмънт ме уведоми, че си тръгнала с децата да гледаш излитането на балона.
— Колко мило от страна на вдовицата да те държи в течение на събитията — отвърна ледено лейди Деламиър. — Питам се само откъде е така добре информирана за действията ми.
— Случайно те е видяла, като излизаш с децата — заяви безстрастно Дев. — Братът на нейния кочияш работи в конюшните от другата страна на улицата и той случайно споменал къде отивате.
— Колко удобно — присви очи младата жена. — Предполагам, че тя също така случайно после пък е споменала пред теб.
— Изпрати ми бележка, тъй като с право предполагала, че ще искам да знам в какви опасни начинания ще бъдат въвлечени моите повереници.