— Ето къде сте били, милорд. — Но докато говореше, графинята наблюдаваше своята съперница. Очите й се изпълниха с лукавство под полуспуснатите ресници. — Опасявах се, че сте изчезнал в дирене на някакво приключение и сте забравил напълно за мен и малките си повереници.
Торнуд й се поклони едва-едва и след това отиде да предаде коня си на грижите на един от конярите.
— Моята карета е ей там долу. За мен ще бъде огромно удоволствие да ви изпратя до Лондон заедно с тези прекрасни деца. — На лицето й се появи неискрена усмивка, докато все така не сваляше поглед от Индия. — Разбира се вие също сте включена в поканата ми, миледи. — Успя да хвърли подчертано убийствен поглед към прашната рокля на младата жена и към къдриците, разпилени в безпорядък върху раменете й. — Несъмнено ще искате да си почините след несгодите на току-що преживяното приключение — промърмори тя.
Индия вирна брадичка. Деламиъровската гордост закипя из вените й.
— Не бих си позволила да ви притеснявам, лейди Марчмънт. Особено след като знам, че двамата с графа имате да обсъждате толкова неща. Ще се прибера с моя файтон.
— По-добре да отида с нея — обади се притеснено Конър Маккинън. — Струва ми се доста неспокойна, а аз вече знам добре какво става, когато Люк изпаднеше в подобно настроение, уверявам ви.
— Кой, по дяволите, сте вие?
Карлайл изгледа ядосано екзотичния непознат, седнал до Мънктън.
— Един приятел. — Очите на Маккинън светнаха. — Приятел, на който няма да му бъде приятно, ако дамата пострада. Съветвам ви да не забравяте това, Торнуд.
— Да пострада ли? Тя самата върши чудеса по този въпрос — възкликна напрегнато Девлин.
Мънктън поклати глава. В това време Торнуд хвана за ръка своите повереници и тръгна към каретата на лейди Марчмънт.
— Какво, за Бога, успяха да направят пък сега тези двамата?
На лицето на Маккинън бавно се появи усмивка.
— Бих казал, че са успели да се влюбят, Мънктън. Само че според тях това не би трябвало да включва единствено фойерверки и камбанен звън. — Погледна замислено след Индия, която се изкачваше наежена нагоре по хълма. — Той ще има да види покрай нея, това поне е сигурно. Междувременно по-добре да я държа под око. Люк ще ме одере жив, ако с неговата сестричка се случи нещо.
Приятелят му прокара ръка през косите си, веднъж забравил да се притеснява да не развали модната си прическа, която бе създал с толкова усилия тази сутрин.
— Това няма да свърши добре, помни ми думите. И двамата са изключително твърдоглави. — Поклати глава, като наблюдаваше как Торнуд настани и последното от децата, а след това последва лейди Марчмънт в каретата. — Ще трябва да поговоря с Пен по този въпрос. Може би има с какво да помогнем.
Индия не плака по обратния път към Лондон. Сълзите пареха очите й, а в гърлото й бе заседнала гореща топка, но тя гневно се бореше с тях. Този човек не заслужаваше да пролива нито една сълза за него, повтаряше си ядосано тя.
Беше дошъл краят на младежките й въздишки по Девлин Карлайл. Сега вече го виждаше точно такъв, какъвто беше — егоист, студеносърдечен и арогантен.
Трябваше да навакса месеците, прекарани в тъга, даде си дума младата жена, докато лондонските улици бягаха покрай прозорците.
И щеше да започне още тази нощ във Воксхол.
17
— Не, не така. Ако накъдриш косите й още малко, ще заприличаш на клоун.
Херцогиня Кранфорд стоеше пред отрупаната с тоалетни принадлежности масичка и даваше нареждания на измъчената камериерка, която се стараеше да изпълни потока от противоречиви искания.
Индия пасивно наблюдаваше суматохата. Струваше й се, че всичко това не се отнасяше за нея самата, че наблюдава как обличат, гримират, украсяват, фризират и обсъждат някаква непозната. Преглътна една въздишка и приглади красивата деликатна бродерия на бялата си долна риза, която разхлаждаше кожата й.
Въпреки, че за нея нямаше да има значение, дори ако бе от груб неизбелен лен.
— Много добре, Хокинс, така става — заяви решително лейди херцогинята. — Добре, че момичето има гъста коса, иначе щеше да изглежда така, сякаш носи някаква разделена на фитили перука.
Главната камериерка промърмори нещо под носа си, но отдавна бе привикнала с капризите на своята господарка и вече не се обиждаше. Ако трябва да се каже истината, и двете по-възрастни жени се чувстваха неудобно, притеснени от странния разсеян вид на Индия, с който се бе върнала този следобед от проклетото излитане на балона. Там се бе случило нещо, Хокинс бе убедена в това, но така и не успя да научи от кочияша нищо повече, освен, че граф Торнуд също присъствал на събитието.