Каретата спря със скърцане. Иън отвори вратата и подаде Алексис на чакащия лакей.
— Стой тук — нареди на сестра си той. — Ще заведа Алексис вътре и ще я предам на Торнуд.
Младата жена се отпусна върху седалката и остави брат си да придружи детето до очакващия ги при входа иконом.
Докато седеше, някакъв странен импулс я накара да се вгледа в мрака с надеждата да зърне едни тъмни сивосини очи и кестеняви къдрици.
— Тук ли си? — попита тихо тя. — Малкото ми изгубено момченце, наистина ли си тук?
Докато говореше, вятърът духна в клоните на липите в малкия парк от другата страна на площадчето. Бе готова да се закълне, че за момент звукът беше досущ като приглушения смях на малко и много щастливо дете.
18
Воксхол блестеше като излязъл от някоя вълшебна приказка, осветен от хиляди полюляващи се фенери. Индия и брат й се промъкваха между тълпите в празнично настроение, дошли да се забавляват. В десет имаше концерт, а в полунощ започваха фойерверките. От този момент нататък зрителите обикновено ставаха доста буйни.
В градините на удоволствията в южната част на Лондон имаше тесни алеи сред закътани горички; те осигуряваха усамотение за срещи от по-незаконен тип. Иън обаче умишлено насочваше сестра си към по-осветените алеи сред смеещите се хора, където в студения въздух се носеха звуците на валс.
В един ъгъл, под подредените във форма на звезди фенери, пред тълпа ентусиазирани слушатели стоеше висок мъж с черна атлазена маска на лицето.
— Боже — промърмори Иън, — ето ти херцог Уелингтън, заобиколен от обожатели. Нека да минем от другата страна.
Усмихната, Индия се остави да я поведе нататък. При всяка стъпка чакълената настилка хрускаше под подметките на атлазените й пантофки.
— Запазих места в една беседка малко по-нататък по хълма — обясни младият мъж. — Оттам ще имаме прекрасна гледка към представлението и фойерверките.
В този момент буйна групичка от младоци, очевидно пияни, минаха със смях покрай тях, като се спъваха и залитаха. Иън издърпа сестра си от пътя им.
— Както виждаш това не е място за сама жена — рече мрачно той, особено пък Тъмната алея.
— Никога не съм чувала за нея, но звучи прекрасно и тайнствено.
— В това място няма нищо прекрасно; дяволски опасно е. Ако една жена отиде там, със сигурност ще намери онова, което останалите ще предположат, че е отишла да търси там.
Индия изсумтя възмутено.
— Ще ми се да видя как ще се почувства някой от онези пияни хулигани, ако само ме докосне. — Очите й блеснаха зад златната маска, която й бе дала херцогинята и чийто цвят беше в пълен синхрон с ръбовете на широкия й колан. — Помниш ли онзи случай в Египет, Иън? Когато трябваше да задържим цял лагер с номади, решени да вземат всичките ни коне?
Брат й се засмя тихо.
— Как бих могъл да го забравя някога, мъжкаранке? Ти открадна коня на техния водач и избяга, а по следите ти се втурнаха немалко от тях. Едва тогава откриха, че аз съм спънал всичките коне, като съм им вързал краката.
Младият мъж се засмя отново. В това време се появиха две жени, хванати за ръце, облечени с рокли дори още по-прозрачни от тоалета на Индия. По-високата, с лице скрито под дебел слой руж и изкуствена бенка, се ухили съблазнително на брат й.
— За Бога, Иън, не ми казвай, че тези двете са…
— Подозренията ти са верни, Индия. — Той се изкашля. — И мисля, че наистина е време да се раздвижим. Запазил съм маса.
Край тях минаха двама пияни войника и забързаха към двете дами. Щом забелязаха парадната униформа на Иън, те козируваха енергично. Той поклати глава със смях. Във Воксхол, естествено, бяха позволени, дори може би се очакваха, всякакви неофициалности. Всъщност това бе една от характерните за това място черти, които привличаха така масово хората, тъй като тук принцът и просякът можеха да се разхождат заедно. Фантастичните фенери сякаш предразполагаха посетителите да забравят за официалностите и добродетелите. Тук човек можеше да бъде видян и в същото време да остане невидим, тъй като, независимо дали носеше или не носеше маска, случилото се в мрака нямаше да бъде коментирано на другия ден.
В този момент младата жена чу нисък смях, който се носеше откъм една от беседките, богато украсени с дърворезба, където двама влюбени очевидно си бяха направили среща. За миг я прониза тъга при спомена за яростта върху лицето на Девлин, когато си бе тръгнал на Хампстед Хит. Прогони тази мисъл, ядосана на Торн задето нарушаваше отново душевния й мир.
Оркестърът бе разположен на едно от централните места в градината и музикантите вече бяха започнали да настройват инструментите си.