Диамантът светна в другата му ръка.
— За императора — поде неговият събеседник.
Едва бяха чукнали чашите си, когато в близкия храсталак се чу диво шумолене. Някаква космата форма се спусна оттам. С вдигната опашка животното прекоси масата, събори бутилката с шампанско и грабна безценния розов диамант, на който се възхищаваха двамата мъже.
И изчезна.
Индия се наслаждаваше на гледката на танцуващите по върховете на дърветата фенери, когато на входа на тихия павилион, заобиколен от висока ограда, се появи слуга в ливрея.
— За вас, миледи — рече той, като постави поднос върху масичката пред нея. — Шампанско. Изпраща го мъжът в униформата.
Значи Иън все пак не беше забравил, че тя го чакаше тук. Младата жена се усмихна и благодари на сервитьора. Лекият сладък аромат на напитката достигна до носа й. Беше внесено контрабандно, разбира се. Тези дни от Франция не можеше да се изнесе хубаво вино по друг начин; това бе естествен резултат от войната.
От съседния павилион се разнесе нисък смях. Лейди Деламиър отпи от шампанското с усещане за особено безпокойство. Лек вятър погали бузите й. Улови се, че би искала някой да сподели радостта й от красивата вечер.
Това бе последният й спокоен момент.
— Стори ми се, че ви видях насам. А с вас — и онези проклети хлапета. — Лейди Марчмънт, бляскава в яркочервен атлаз, който обгръщаше тялото й като втора кожа, наблюдаваше Индия откъм пролуката в стената. Великолепната рокля беше в контраст с тена на лицето й и го караше да изглежда по-бял, като подчертаваше грижливо нанесеното върху тънките й устни червило. Вдовицата се усмихна студено. — И не мислете да ми се изплъзвате, скъпа. Ако чакате брат си, знайте, че в момента е зает. Принцът регент го заприказва край сцената и не се съмнявам, че няма да го пусне още няколко часа.
Младата жена се намръщи. Значи ето какво бе задържало Иън. Разтегна лице в една напълно неискрена усмивка.
— Деца ли? Не разбирам за какво говорите. О, струва ми се, че забелязах някакви палавници край вратата, но…
— Много добре знаете за кои деца говоря — изсъска натрапницата. — За невъзпитаните повереници на Торнуд. Когато ги видях да се промъкват из градината, реших да ги проследя.
Индия се засмя безгрижно.
— Страхувам се, че очите ви са ви изиграли лоша шега, миледи. Тук при мен няма никакви деца. — Размаха небрежно ръце. — Сама можете да се убедите.
Хелена Марчмънт се огледа подозрително. След това се наведе и надникна под масата. Когато се изправи, лицето й бе изкривено от гняв.
— Не мислете, че ще ме измамите, лейди Деламиър. Вие и цялото ви семейство си мислите, че сте нещо повече от останалите, но се заблуждавате. Някой ден на висшето общество ще му писне от вашата ексцентричност и ще ви поставят на мястото. Аз лично с радост ще стана свидетелка на подобно събитие. А дотогава съм твърдо решена да запазя онова, което е мое, а това, което е мое, е Девлин Карлайл.
На Индия й се стори, че нещо горещо и остро изгори гърлото й.
— Нямах представа, че Девлин е нечие притежание. В крайна сметка той е голям човек с нормален интелект.
— Но вече е зает. Обеща да се ожени за мен щом уреди въпроса с онези невъзпитани деца.
Лейди Деламиър стоеше неподвижно, стиснала в длан студения кристал. Нима това бе истина? Възможно ли бе Дев да е обещал брак на друга жена? Та той бе женен за нея!
Ръцете й затрепериха от гняв.
— Колко интересно. Да не би от мен да се очаква да отправя поздравления?
Вдовицата се изсмя хладно.
— Надали. Но вие ще престанете да се месите. Торнуд ви мрази след случилото се при излитането на балона. Прекалено е горд, за да понася да го правят на глупак. Като изложихте на опасност децата, вие сама забихте последния пирон в собствения си ковчег. — Лейди Марчмънт отметна глава; очите й блеснаха, когато прокара длан по бляскавата си рокля. — Очаквам съобщението да се появи в „Газет“ идната седмица. А дотогава, лейди Деламиър, стойте далеч от лорд Торнуд.
— Така ли трябва да правя? — Индия не помръдваше, смазана от ярост. Нямаше да позволи тази жена, която стоеше много по-ниско от нея по произход и още по-ниско — по възпитание, да й дава заповеди. — Ще видим. А сега, ако сте свършили, сигурно съм свободна — току-що си спомних за една уговорена среща.