Вдовицата разпери пръсти и червените й нокти се забиха в ръката на нейната събеседница.
— Обещайте, че ще стоите по-далеч от него. В противен случай ще бъда принудена да се отнеса доста сурово с вас.
Лейди Деламиър се освободи от хватката на натрапницата и се засмя тихо.
— Трябва да сте доста несигурна относно влиянието си върху този мъж.
— Ни най-малко. Просто предпочитам да се застраховам малко — отвърна троснато вдовицата. — А ако не се подчините, ще се погрижа всички да узнаят за позорното ви поведение по време на излитането на балона днес. Както и за маскарада, който изиграхте като прислужница.
Индия се изсмя хладно.
— Да не мислите, че ме интересува какво мислят за мен представителите на висшето общество?
— Не ви ли интересува? — Студените очи насреща й се присвиха. — Затова пък децата ви интересуват. Клюката ще се отрази зле както върху тях, така и върху Торн. Това вече не би ви било приятно, нали?
Младата жена преглътна яда си при вида на триумфиращия поглед на нейната съперница.
— Ако Девлин разбере, няма да те похвали за стореното.
— Но той просто няма да разбере. Достатъчно съм умна, за да не му позволя да научи къде е източникът на мълвата — отвърна с меден глас вдовицата. — Всичко ще започне като анонимни слухове. Разбира се, когато чуя какво се говори около мен, аз ще се направя на възмутена, че някой може да бъде толкова студеносърдечен, та да критикува три очарователни и невинни деца.
Сега в гласа й се долавяше ясно жестока насмешка.
Едва сега лейди Деламиър си даде сметка колко черна бе душата на тази жена, способна на всякакво зло. Обхвана я безпокойство. В този момент зад гърба си чу някакъв шум.
Графинята отскочи разтревожено назад.
— Сигурно някакъв плъх. Това проклето място е пълно и с плъхове, и с отрепките на лондонското общество. Напълно ми е непонятно защо Девлин настоя да дойдем тук.
Значи Торн бе този, който бе настоял тази вечер да съпроводи лейди Марчмънт до Воксхол. Индия потръпна от гняв. Нима беше сляп, та да не вижда колко е жестока тази жена?
Размислите й бяха прекъснати рязко, тъй като на върха на единия плет се появи нещо черно и след това скочи върху една от близките масички. Масата на Индия се залюля и чашата с шампанско полетя към земята. Миг по-късно някакво тъмно, космато тяло разсече въздуха и се приземи върху сложната, украсена с пера фризура на лейди Марчмънт.
— Махай се от мен! — Вдовицата се завъртя диво, като размахваше ръце във въздуха. — Това е плъх, сигурна съм. Ще умра, знам го. Махнете това ужасно нещо от мен!
Новопристигналият обаче бе само една малка кафява маймунка с червено жакетче с дебели златни ширити и малка шапчица. Дългата опашка на животинчето потрепваше, погледът му бе див; в момента то изглеждаше далеч по-изплашено от Хелена Марчмънт.
— Това е просто една маймунка. Не е нужно да викате толкова.
Графинята обаче не беше на себе си. Тя вървеше заднешком към оградата в отчаяното си желание да се отърве от нежелания си пасажер, който избърбори нещо и скочи върху стената на плета; оттам можеше да наблюдава спокойно какво става наоколо.
— Вече си отиде. Сега вече всичко е наред.
— Съсипа ми прическата! — изпищя Хелена. — А красивата ми рокля е цялата на кални отпечатъци. Ще убия това проклето животно. — Извъртя се и замахна диво с чантичката си. — Ето ти, противно същество такова. И още, и още.
Докато изпадналата в истерия жена сечеше въздуха, маймунката издаваше някакви съскащи звуци. Графинята се отдръпна, подскочи, алената рокля се развя около нея. Индия сдържа смеха си, като поклати глава при вида на целия този хаос, създаден от едно малко създание.
Маймунката обаче вече не беше върху оградата. Беше скочила на земята и сега лижеше локвичката шампанско, образувана от прекатурената чаша на лейди Деламиър.
— Значи обичаш шампанско, така ли? Май имаш доста скъпоструващи предпочитания, малката ми.
Младата жена се наведе и бавно протегна ръка. Щом бе облечено в такъв костюм, животното явно бе опитомено и изпълняваше някакъв номер, а сега бе избягало от стопанина си. След малко маймунката поклати опашка и тръгна нагоре по ръката й. Обърна се веднъж с безкрайно достойнство, после се настани на рамото й. Започна да си играе с бижутата на шията й, като бръщолевеше тихичко, а след малко се обърна, нетърпелива да направи нови открития.
Индия я погали по главичката. Животинчето беше уплашено и страшно недохранено; усещаше ребърцата му под меката козинка. Докато се чудеше какво да прави с него, чакълът зад далечния край на оградата заскърца под нечии стъпки.