В спокойния въздух се понесоха тихи гласове.
— Проклетото животно трябва да е някъде наблизо. Видях го да бяга към тази беседка. Само да го хвана, ще си върна онова, което ми открадна, дори ако за това се наложи да му разпоря стомаха с ножа.
Младата жена се огледа ужасена. Къде можеха да се скрият? Стъпките приближаваха. Те щяха да дойдат всеки момент!
Присви очи по посока на вратичката в задната част на беседката, полускрита от зеленината. Погали маймунката, за да я накара да пази тишина, а след това се запъти към вратата под прикритието на стената.
— Спокойно — рече тихо тя. — Още малко и ще…
— Какво ще направиш?
Някакъв мъж стоеше на входа към беседката, покрит с тъмна маска. До него стоеше друг човек, по-дребен, а лицето му бе скрито под шапка.
Индия пъхна животинчето в една цепнатина между камъните в стената, като се молеше буйната зеленина да го скрие. След което вдигна с царствен жест глава.
— На мен ли говорите?
— Чу ме добре. Къде мислеше, че отиваш с маймунката?
— Нямам никаква маймунка. А сега бъдете така любезен да се отдръпнете от пътя ми. Очаквам приятелят ми да ме потърси всеки момент.
Високият с маската не помръдна.
— Аз може би не ти вярвам, красавице. И може би се питам какво опита толкова настойчиво до скриеш край тази ограда.
Направи още една крачка към нея. Младата жена видя как стисна челюсти под маската си.
Светлината от полюшващите се фенери проблесна студено върху пистолета, който измъкна от чантичката си.
— Поведението ви не ми харесва, сър. На пет ще стрелям. Мисля, че на вас пък това няма да ви допадне.
Мъжът изруга и направи несъзнателно крачка назад, като при това движение се блъсна в своя партньор.
— Ти не знаеш как се стреля с това. Не, никъде няма да ходя. Не и преди да съм открил проклетата маймунка.
Лейди Деламиър вдигна пистолета, така че го изравни с гърдите на непознатия.
— Ей сега ще видите колко добре мога да стрелям.
Пресмяташе точно колко по-вдясно ще трябва да стреля, за да забие куршума в каменната стена над рамото на мъжа, когато чу шум зад гърба си. Някаква тъмна фигура скочи без предупреждение от плета и се приземи върху ръката й.
Пистолетът трепна. Индия опита да задържи прицела си, но тежестта на животното я накара да изгуби равновесие и оръжието излетя от пръстите й. Завъртя се, изтрака върху масата и стреля оглушително.
— Ето го проклетото животно!
Двамата мъже се хвърлиха напред.
Маймунката се вкопчи така силно във врата на младата жена, че почти не й даваше възможност да вижда.
— Сега ще видим какво имате да кажете, мис.
Човекът с тъмното домино бавно заобиколи масата. Очите му блестяха зад цепките на маската.
Младата жена видя своя шанс и се възползва от него. Трескаво вдигна стола пред себе си и го запокити в краката на своя нападател. Щом той се строполи, като псуваше бясно, тя откъсна треперещото телце от себе си и се спусна към тясната пролука в стената.
Чу, че двамата се спуснаха след нея. В този момент пътя й бе препречен от преобърнатата маса.
„По дяволите, какво да правя сега?“
— Ще съжалявате горчиво за това. На мъжа, с когото дойдох да се срещна тук, вашето поведение няма да му се понрави, уверявам ви. Най-вероятно ще извади сабята си и ще ви разсече от гърлото до бедрата.
Двамата негодници продължаваха да се приближават. Индия заобиколи отчаяно масата, само на сантиметри пред тях; знаеше, че щяха да я настигнат всеки момент. Тъмните алеи вляво и вдясно водеха обратно към сърцето на градините на удоволствията.
Върху застланата с чакъл пътека падна дълга сянка. Миг по-късно се появи висока фигура, със закрито с черна маска лице.
Лейди Деламиър се хвърли към непознатия и се впусна в гръмогласни приветствия.
— Ето те и теб, любов моя! Точно казвах на тези ужасни мъже да ме оставят на мира. Сега ще трябва да ги разкараш, както ги предупредих, че ще сториш.
Младата жена говореше трескаво, твърдо решена да не даде възможност за никакъв протест на злочестия човек, на когото бе налетяла. Разбира се знаеше, че маскарадът й не трябва да свърши дотук. Надигна се на пръсти, преметна ръце през врата на непознатия и придърпа главата му, като се приготви да го дари с достатъчно убедителна страстна целувка.
Сърцето й биеше до пръсване. Усети, че се притиска към мускулесто мъжко тяло. Обви пръсти около вълнената материя на раменете му с неясното усещане, че забравя нещо. Но сега нямаше време за размисли.
Придърпа го още по-близко и впи стройното си тяло в неговото.
— Целуни ме — прошепна дрезгаво тя. — Моля те.
— С огромно удоволствие. Но си мисля, че вече ме приветства достатъчно горещо — последва мрачният и леко насмешлив отговор.