Индия изведнъж разбра какво я бе смутило. Сега вече всичко бе станало ясно. Това бе същото, което очевидно винаги я бе смущавало.
Девлин Карлайл.
19
Сребристите очи на Торн блестяха със смесица от желание и веселие. Защо не бе имал късмет да се влюби в нормална, покорна жена? За предпочитане такава, на която е познато значението на думата „не“.
Миг по-късно вече бе забравил въпроса си. Препускането на сърцето му помете всякакви рационални размисли.
Тъй като жената в обятията му беше едновременно невинна и прелъстителка. Беше лятна жега и есенно спокойствие. Беше твърдоглава, непостоянна, невнимателна и забележителна. Самоубийствената й лудория при пускането на балона бе доказала всичко това.
А Девлин Карлайл знаеше, че не може да й устои.
Като през мъгла дочу скърцането на чакъла под нечии стъпки.
— Ъъъ, простете. Нямахме представа, че мястото е заето.
Две фигури се плъзнаха покрай младия мъж и се насочиха към беседката. Извиниха се припряно и се отдалечиха. Бурята в кръвта му обаче бе прекалено необуздана, за да му позволи да се отдръпне, както би следвало. Не можеше да го направи, при положение, че пръстите на Индия бяха сплетени с косите му, а тялото й, гъвкаво като калина през пролетта — притиснато в неговото. Прегърна я силно, като се опиваше от излъчващата се от нея топлина. В този момент поне цялото й същество бе отворено за него. Меките й устни го мамеха, като целуваха брадичката му, бузата и извивката край окото.
Разтърси го тръпка. Нощта бе толкова мамеща… тя самата също бе толкова мамеща. Почувства богатия аромат на шампанско в устата й и се запита колко ли чаши бе изпила от него.
— Ще си отивам по-често, скъпа моя, ако обещаеш да ме посрещаш всеки път така.
Усети как тялото й настръхна, чу, че дъхът й секна за миг. Отдръпна се и стисна длани в юмруци.
— Не си въобразявай и за момент, че това означава нещо, Девлин Карлайл. Просто ти бе първият подходящ, който се изпречи на пътя, когато трябваше да се измъкна от онези негодници.
— Така ли?
Светлината на фенера играеше по фината като паяжина коприна, обвила с любов великолепното й тяло. „Красотата й е толкова голяма, че чак ми причинява болка“ — помисли си с горчивина Торн. Безмълвно плъзна пръсти по пищната извивка на бедрата й и я привлече отново към себе си.
— Престани!
Не й обърна никакво внимание. Усмихна се и започна да си играе с възхитителните червеникави къдрици, които обграждаха шията й и се виеха върху гърдите й. Хвана едно кичурче — беше топло и гладко като атлаз. Стисна го и я придърпа още по-близко.
— Пусни ме, Девлин! Откажи се от тези осъдителни игрички. Няма да позволя това, чуваш ли?
Усмивката му ставаше все по-широка, милиметър по милиметър. Пламъкът в очите му прерасна в необуздан глад. Тя обаче не помръдваше. Силата, която се излъчваше от погледа му, командата в него, не й позволяваха. Младата жена чакаше напрегнато, вгледана в пулсиращата на врата му вена.
— Девлин, това е опасно. Лоша идея от наша страна е дори да помислим за…
Дланите му обхванаха кръста й и я привлякоха към него, като преодоляха последните сантиметри, които ги деляха. Торн отстъпи назад. Искаше да намери студената каменна пейка, която бе забелязал от едната страна на беседката. Вместо гранита обаче се натъкна на нещо малко и космато, което изпищя и се спусна нанякъде, прикрито от мрака. При това обаче Девлин изгуби равновесие и падна по гръб върху покритата със зеленина земя, като ругаеше ядосано.
Нещо остро се заби в гърба му.
— Какво, по дяволите, е това?
— Пистолетът ми, струва ми се.
Пистолетът й ли? О, разбира се, как не се бе сетил за това?
— Предполагам, че си давала уроци по стрелба с пистолет някъде тук.
— Защитавах се, естествено. Тогава видях маймунката.
— Маймунка ли? — Младият мъж се изправи до седнало положение и премигна. — Не ми ги разправяй.
Лейди Деламиър се намръщи.
— Девлин Карлайл, да не би да си пил? Говориш несвързано.
— Аз ли говоря несвързано? Не аз съм този, който разправя за маймунки и пистолети, скъпа моя.
Индия го изгледа продължително.
— Май, че трябваше да оставя онези двамата да ме пипнат, както заплашваха, че ще сторят.
При тези думи любимият й скочи на крака.
— Защо не ми каза досега? Ще ги убия. Ще се погрижа и двамата да увиснат на дъба срещу сцената.
Спусна се покрай прекатурената маса, но глезенът му се заплете в един от един стол от ковано желязо. Торнуд падна напред и удари главата си в гранитната пейка.