— Давай — изръмжа мъжът.
Младата жена направи цяло представление от отварянето на чантичката и тършуването на дъното й.
— А, ето го, цял-целеничък. — Протегна ръка със стисната длан. — Това ли търсехте?
Натрапникът с маската блъсна Алексис пред себе си, присвил алчно очи. Когато момиченцето бе почти на една ръка разстояние от нея, Индия отскочи встрани, направи се, че се спъва в масата, прекатурена в средата на оградената площ.
— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?
Нещо върху земята блесна ярко, осветено от фенерите на дърветата. Привлечена от блясъка, маймунката се хвърли върху най-близкото възможно място, което в случая бе главата на негодника. Обхвана я с косматите си ръце, като закри очите му.
Точно този момент бе очаквала лейди Деламиър. Изблъска пистолета на мъжа на земята и блъсна момиченцето обратно към стената на беседката, като го прикриваше със собственото си тяло. Похитителят на детето ругаеше като подивял и се опитваше да изтръска от себе си неканения натрапник. Младата жена знаеше, че разполага с броени секунди. Обви треперещото телце на Алексис с ръце и се насочи към главния вход, като подбра и другите деца пред себе си.
— Няма да ми избягаш отново, дявол да го вземе! Ще си взема диаманта или животът ти няма да струва и пукната пара.
— О, ще си го вземете, нали? — чу се ненадейно мъжки глас от мрака.
Торн изпроводи своята любима и изплашените си повереници малко по-нататък, след което се запъти към техния нападател, който най-после бе успял да се отърве от маймунката. Непознатият изруга, когато видя, че този път съперникът му беше друг мъж, а не беззащитна жена и три безпомощни деца.
Страхът го прикова на място, но след минутка присви коварно очи.
— Ще си го взема, а вие вървете по дяволите. Той си е мой и вие не можете да ми го отнемете.
Наведе се и вдигна пистолета от земята.
Но беше забравил за маймунката. Познала своя мъчител, тя очевидно бе решила да разчисти старите си сметки с него. Хвърли се с остър писък от оградата и впи зъби в ръката му. Болезненият вик на маскирания огласи нощта. Той блъсна животното, което полетя във въздуха, а след това се сви до оградата.
— Проклето да е дяволското изчадие! Проклети да сте всичките.
Щом видя, че Торн върви към него, изруга и търти да бяга натам, откъдето бе дошъл.
Дев се обърна намръщен.
— Алексис, ранена ли си? Да не би този грубиян да…
Момиченцето се хвърли в обятията му.
— Не, всичко е наред чичо Торн. Благодарение на лейди Деламиър. Тя постъпи толкова умно, като хвърли огледалцето си на земята, така че да го види маймунката. — Гласът й секна и тя зарови лице в гърдите на Карлайл. — Онзи ужасен човек можеше да я застреля. Както и мен…
— Шшш, Нарцисче. Всичките се държахте много смело. А сега вече сте в безопасност. — Младият мъж вдигна глава и погледна над къдриците на своята повереница. Огледа лицето на Индия и кимна бавно. — Да, лейди Деламиър е изключително умна, съгласен съм с теб. — Имаше нещо безкрайно нежно в дрезгавия му глас, нещо, което накара кръвта на любимата му да забушува в мрака. — Всички бяхте много умни. Би трябвало да съм ви много ядосан, задето сте дошли на такова място. — Изчака, намръщен, малко, а след това поклати глава. — Но виждам, че кой знае поради каква причина, не съм ви ядосан. Истината е, че съм прекалено радостен заради щастливия завършек. — Ръката му стисна треперещото рамо на Алексис. Затвори очи и я целуна по косите. — Слава Богу — прошепна той.
Индия усети парене в гърлото като си помисли, че се бяха отървали на косъм. И тогава се сети за маймунката.
— О, Боже, надявам се, че нашият приятел не е пострадал. — Последвана от Мариан и Андрю, тя се завтече към беседката и откри малкото създание, което опитваше тромаво да се изправи. Вдигна го внимателно и го погали по главичката. — Ето един смелчага. Въпреки, че именно той стана причина за всичките ни проблеми.
Животинчето изви опашка, избъбра тихо нещо и положи глава върху рамото на младата жена.
— Тече му кръв. — Мариан се взираше в червеното петно върху ръкава си. — Горкичкото. Ще го взема, ако нямате нищо против. Ще му превържа крака. Много съм добра в за тези неща. Веднъж дори заших ръката на Андрю.
Брат й трепна при този спомен, но заяви лоялно:
— И свърши добра работа, така каза и лекарят.
Мариан пое внимателно маймунката от Индия.
— Тя току-що спаси живота ми — заяви сериозно Алексис. — Заедно с лейди Деламиър. Вчера тя спаси живота на Андрю, а сега и моя.