— Дължим й страшно много, Алексис. — Торнуд се изправи бавно. Пое ръката на своята любима и я вдигна към устните си. Децата го наблюдаваха като омагьосани. — Дори един от тези дългове не може да бъде платен. А пък заедно… — Очите му блеснаха подозрително. — Имат голяма нужда от по-добри обноски, трите ми хлапета — рече дрезгаво той. — Но ако им се беше случило нещо…
Стисна челюсти, очевидно изгубил способността да говори.
— Чичо Торн? — обади се тихо Алексис.
Девлин се изкашля.
— Какво, Нарцисче?
— Лейди Деламиър си изтърва чантичката. Защо не й я вземеш?
Младият мъж бавно се наведе към атлазената торбичка. Подаде я безмълвно на притежателката й.
— Тя си изтърва също и шала — обади се Мариан с надеждата тя също да помогне с нещо.
Той също бе върнат в мълчание.
— Няма ли да е по-добре да й благодариш?
Думите бяха на Алексис, която наблюдаваше с любопитство своя настойник.
— Така ми се струва. Задължен съм ви толкова много, че не бих могъл да ви се отплатя, миледи. Децата са напълно прави.
Фенерите над тях се полюляваха и върху оградата се образуваха светлосенки с причудливи форми. Отнякъде се чу щастлив женски смях и нощният въздух се изпълни с аромата на рози и прясно окосена трева.
— Но, чичо Торн, не трябва ли да я целунеш?
Ръцете на Алексис потрепваха от напрегнато очакване.
— Какво ще кажете, лейди Деламиър? — Погледът на Девлин бе непроницаем. — Да ви целуна ли?
— Надали е необходимо. — Индия усети, че бузите й пламват. — Т.е., приемам благодарността ви, милорд. Наистина няма нужда от…
Дъхът й секна, когато Карлайл взе ръката й и за втори път я вдигна до устните си. Но този път целувката му попадна в нежния център на дланта й, а устните му се притиснаха към нея бавно, убедително, като напомняха за жега, за сенки и за полузабравени мечти. Това бе предупреждение… и обещание.
— Не мисли, че всичко между нас е приключено, Принцесо — прошепна дрезгаво той, така че децата да не го чуят. — Ти успя да скриеш онзи диамант, но аз пак ще успея да ти измъкна съкровищата, предупреждавам те.
Когато най-после вдигна очи, Алексис поклати нетърпеливо глава насреща му.
— Но, чичо Торн, не трябва ли…
— Знам, че е тук. Не би и помислил да си тръгне без мен.
Нямаше съмнение, това бе пронизителният глас на Хелена Марчмънт.
Погледът на Карлайл изгаряше лицето на Индия.
— Бързо! — прошепна той. Подбра децата пред себе си и се запъти към предната част на заграденото пространство, там, откъдето се бе появил Иън. — Тя е в безопасност. И благодарение на нея — и тримата палавници.
Младият мъж погледна въпросително сестра си.
Лейди Деламиър обаче не го забеляза. Цялото й внимание бе насочено към гърба на Торнуд, в който се взираше замислено.
Стори й се, че обратният път към дома на Девънамови, продължи цяла вечност.
Индия наблюдаваше напрегнато преминаващите като през мъгла улици, като стискаше пулсиращия си глезен; беше го ударила в масата. Усещаше непрестанно великолепния диамант, поставен в корсажа на роклята й.
— Но аз не разбирам какво е търсел този човек? — погледна сестра си Иън и смръщи чело.
Младата жена вдигна рамене. Грижливо бе избягвала да спомене за ролята, която бе изиграл скъпоценният камък в тазвечерните събития. Инстинктът й подсказваше, че брат й щеше да й забрани да направи онова, което вече бе решила да стори — да изследва загадката на този диамант и причината за тайнственото поведение на Торн, след като го бе видял.
— Къде би трябвало да отида, за да си купя диамант, Иън?
Въпросът й бе прозвучал внезапно и пресече тирадата му за непокорните жени, които отказвали да послушат братята си и стреляли с пистолет на публични места.
— Диамант ли? Защо, за Бога, ти е диамант? Баба има цяло съкровище от бижута, както знаеш добре и сама. И беше казала, че ще ги остави всичките на теб, ако проявиш поне малък интерес към тях. Какъвто никога не си имала. — Сивите му очи се присвиха подозрително. — Каква дяволия си замислила пък сега, непослушно момиче?
— Никаква дяволия, тъпчо такъв. — Погледът на младата жена бе замислен. — Просто изведнъж ми се прищя да си купя диамант. Някакъв изключителен диамант. Кой се занимава с такива неща?
— Като че ли аз пък някога съм се занимавал с покупка на бижута! Питай къде да намериш пистолети за дуелиране или расови коне и ще мога да ти отговоря. Но диаманти?
Иън повдигна рамене.
— Няма значение. Това бе просто една незначителна мисъл.
Лорд Деламиър изгледа подозрително сестра си.