— Не се опитвай да ме залъгваш. И преди съм виждал тази физиономия на лицето ти, палавнице, и тя винаги е означавала само едно — неприятности.
Изражението на Индия бе способно да разтопи сърцето дори на най-заклетия мизантроп.
— Аз да създавам неприятности? В голямо заблуждение си, скъпи братко.
— Закъсня.
Хелена Марчмънт присви обилно червисаните си устни, като се взираше в мрака на своя будоар.
— Ти ли си!? Нямах представа, че ще дойдеш тази вечер. — В гласа й прозвуча напрежение. — Кога пристигна?
Мъжът, седнал във фотьойла пред замиращия огън, се усмихна лениво.
— Достатъчно късно, за да се чудя какво те е задържало досега, скъпа.
— Но аз те очаквах най-рано утре. Каза, че ня…
Зад графинята прозвуча нисък смях и на вратата се появи човек.
— Скъпа ми, великолепна, Хелена, надявам се да компенсираш дългото ми чакане тази вечер. След знойното пътуване в каретата желанието ми е почти болезнено. — Намръщи се внезапно, забелязал потъналата в сянка фигура във фотьойла. — Кой сте…
Лейди Марчмънт се завъртя на пети и го отблъсна към вратата.
— В крайна сметка си промених намерението, Ричард. Върви си. Не съм в настроение за…
Мъжът във фотьойла се изправи мързеливо; погледът му беше тъмен и безизразен.
— Скъпа ми Хелена, би било грубо да отпратиш госта си сега. Покани го да влезе, чуваш ли. Аз ще му приготвя едно шери.
Младата жена се закова на място, допряла едната си длан до гърлото, като местеше смутено очи ту към единия, ту към другия.
— Виждал съм ви някъде. — Страстният събеседник на графинята се вторачи шокирано в човека пред огъня. — Но какво правите тук? Бих се заклел, че вие…
Светлината от огъня проблесна върху лъскавото сребърно дуло на протегнатия напред пистолет.
— Колко жалко, че ме познахте. За тази грешка ще платите… с живота си.
Спусъкът щракна. От дулото му излезе облаче дим.
Поразеният ухажор на Хелена се хвана за мястото, на което в гърдите му се бе появила дупка. Между пръстите му бликна кръв.
— Но вие… Хелена каза, че сте й… че сте й брат…
Политна напред със стон. Едрото му мускулесто тяло потрепна в конвулсия, а след това замря неподвижно върху скъпия обюсонски килим.
Графинята въздъхна.
— Имаш склонност да усложняваш простите неща. Какво, за Бога, ще правя сега с него?
— Бог няма почти нищо общо с тази работа. — Човекът край огъня махна лениво с ръка. — Оставям подробностите на теб, както обикновено, скъпа моя.
— Ти си най-чудовищният брат — озъби се младата жена. — Първо пристигаш без предупреждение, после пък ми създаваш подобна… подобна неприятност. Мислиш единствено за себе си!
— Разбира се, скъпа. Именно това ни кара да си приличаме толкова много. — Изви подигравателно тънките си устни. — Но аз в крайна сметка не съм ти брат, нали, Хелена? Аз съм ти само доведен брат. Колко удобно, какво ще кажеш?
Облегна се назад, като долепи рамене в полицата над камината. Светлината от гаснещия огън разкри ясно издутината на неговото желание.
Лейди Марчмънт го съзерцаваше като омагьосана. Прокара деликатно език около устните си. Събеседникът й се усмихна, като поглъщаше с поглед пищните извивки, които се виждаха прекрасно под роклята от прозрачна коприна. Ръцете му хванаха вратовръзката, разхлабиха възела й.
— Ела — нареди лаконично той.
Хелена се намръщи.
— А не искаш ли да разбереш за Торн? За случилото се във Воксхол?
Мъжът се усмихна смразяващо. Вратовръзката политна на пода.
— По-късно. Много по-късно.
21
На другата сутрин Индия се събуди с леки сенки под очите. Златните слънчеви лъчи се промушваха между завесите. Не беше спала добре; спокойствието й бе нарушено от поредица мрачни сънища. Случилото се във Воксхол я бе разтърсило и изпълнило с тревога за съдбата на Торнуд и тримата му повереници. А после се сети за диаманта.
Дръпна птичето гнездо, разположено на полица на един слънчев прозорец почти до леглото й. Бръкна дълбоко в мъха, с който бе застлано, и откри онова, което търсеше.
Изключително красив, яркорозов диамант. На утринната светлина в дланта й премигваха и блещукаха ослепително десетки великолепни червени фасетки. Чий беше този изключително красив и очевидно — невероятно рядък камък? И как бе попаднал у маймунката във Воксхол?
Младата жена въртеше бавно диаманта и наблюдаваше играта на светлинките върху дланта си. Подобно бижу несъмнено имаше дълга история зад гърба си, но как можеше да я научи?
На вратата се почука леко. Влезе личната й камериерка, присвила устни.
— Един човек долу иска да ви види, мис. Казва, че бил приятел на брат ви Люк.