Конър замръзна на място.
— „Аврора“ ли? Защо би се интересувала Индия Деламиър от любимия диамант на Наполеон?
Карлайл присви очи.
— Познаваш ли този камък?
— Всеки, който има поне някакъв интерес към бижутата, е чувал за този невероятен розов камък. Задно със „Санси“ и с „Конде“, той се слави като един от трите най-редки розови диаманта на света. „Аврора“ беше любимецът на Наполеон; на него той приписваше всяка своя победа. Онова, което бих искал да разбера, е как е попаднал в Индия, тъй като надали е съществувало по-прокълнато бижу от него.
— Не ми е позволено да обсъждам този въпрос — заяви сковано Дев. — Освен това, каква е връзката ви с Инд… с лейди Деламиър?
— Аз съм един от най-близките приятели на Люк Деламиър. Поради тази причина се интересувам от щастието на сестра му.
— О, така ли? Е, добре, и аз се интересувам от същото. — Очите на младия мъж блеснаха. — И мога да я направя истински щастлива и сам.
Усмивката в погледа на Маккинън показваше, че ситуацията го забавляваше безмерно.
— Тя е рядка жена, но предлагам да я вземете здраво в ръце, Торнуд. Онзи, който е изгубил въпросния диамант, ще гледа да си го върне на всяка цена.
— Какво знаете за „Аврора“? — попита мрачно Карлайл.
— Ако трите камъка попаднат в ръцете на един колекционер, те ще станат безценни в буквалния смисъл на думата. А това със сигурност е достатъчно да вдигнеш цяла армия и да промениш съдбата на цяла Европа. — Конър присви очи. — Доколкото знам един от притежателите на „Аврора“ е прерязал лично гърлата на двама от собствените си братя, за да се добере до него. Мога само да се чудя как диамантът е стигнал до Наполеон.
— Изглежда знаете твърде много — измърмори Торнуд.
Маккинън вдигна рамене.
— Чувам доста неща. Подобна информация ми е полезна в работата.
— И каква работа точно е това, мистър Маккинън?
— Злато, бижута, коприна и подправки. Понякога дори се занимавам и с английската вълна. Корабите ми обикалят по-голямата част от света и чрез техните капитани събирам информация от всякакъв вид.
— Като например?
Младият мъж се усмихна почти незабележимо.
— Като например слуха, че личната съкровищница на Наполеон в момента се внася незаконно в Англия като откуп за неговата свобода.
Карлайл се намръщи на широкоплещестия мъж, станал известен с източните си бойни техники.
— Струва ми се, че действително знаете прекалено много, мистър Маккинън. И към кого бихте проявили лоялност, ако трябва да избирате между Наполеон и интересите на Англия?
Беше невъзможно да прочете каквото и да било по лицето на своя събеседник.
— Моята лоялност… е доста сложна. Сигурно за това има вина и кръвта ми. Една част от предците ми са шотландци, друга — французи. Но, преди да облечете доспехите, Торнуд, нека да отбележа, че най-голямата ми вярност е към моите приятели и херцог Люк Деламиър е най-старият от тях. Може да разчитате на моята помощ в тази афера не поради патриотичен патос, а защото съм готов да направя всичко, за да защитя Индия. — Присви устни за миг. — А вероятно и защото Наполеон винаги, ама винаги се е отразявал много зле за бизнеса.
— Той се отрази зле на още много неща — отвърна глухо Девлин. Чул ли сте къде точно в Англия ще бъдат вкарани тези бижута?
— Още не. Имах късмет, че не научих дори и това. Тези хора спазват суров кодекс и всяка грешка се заплаща с моментална смърт. Ето защо няма да оставя сестрата на Люк да се забърква, Торнуд. Мъжете, предприели нещо подобно, трябва да са отчаяни.
— Мислите ли, че не знам това? — Карлайл се обърна и започна да крачи гневно из стаята. — Но аз трябва да открия защо този проклет диамант се озова във Воксхол и как попадна в Индия. — Погледна към Конър. — Мога да си изгубя главата, задето ви казвам тези неща, знаете ли? Уелингтън беше повече от ясен по този въпрос. Мога ли да ви се доверя?
— Понякога. — Усмивката беше загатната на лицето му. — Особено, когато са засегнати роднини или приятели. — Вгледа се за миг в своя събеседник. — Влюбен сте до ушите в нея, нали?
Торн прокара пръсти в косата си и се намръщи.
— Би трябвало да го отрека. Тази жена преобърна живота ми с главата надолу от мига, в който я видях. Тя е буйна, невъзможна, може да вбеси и светец. И въпреки това…
— И въпреки това не можете да живеете без нея — довърши тихо вместо него Маккинън.
Карлайл въздъхна.
— Не мога да мисля за задълженията си. Половината от времето не мога да мисля изобщо, а когато успея, главата ми е изпълнена с Индия, а не с мисията, която съм се заклел да изпълня.