Младата жена усети, че я обхваща вълнение. Възможно ли бе този Французин да е човекът, изгубил диаманта? Същият, който нападна Алексис във Воксхол?
— Много благодаря, че ми казахте — отвърна решително тя. — А сега, Фрогет, трябва да…
— Що за търговец е този Французин? — заинтересува се конярят. — Никога не съм чувал за банкер, който работи в някакво село на брега на Темза.
Монтегю поклати глава.
— Французина не е банкер. Нито пък бижутер. Говори се, че е бил много неща, нали разбирате, и не е особено безопасно да се пита за миналото му. Но той няма да ви стори нищо лошо, освен ако не се опитате да го измамите, а аз съм сигурен, че джентълмен като вас никога не би замислил подобно нещо.
Колкото повече го слушаше Индия, толкова повече се убеждаваше, че именно това бе ключът, който търсеше. Бръкна в джоба си и подхвърли половин крона на своя информатор за помощта му.
— Скъпи ми Монтегю — проговори лениво тя, — уверявам ви, че не може да става и дума за измама от моя страна. Всъщност, намеренията ми са толкова почтени, колкото е вярно че съм Едуард Феърчайлд, братовчед на лейди Деламиър.
Фрогет се задави във внезапен пристъп на кашлица.
— Не е много далеч от Лондон — отвърна Монтегю, като учтиво не обърна внимание на коняря, който все още не можеше да дойде на себе си. Прибра монетата и се поклони. — Все пак искам да ви предупредя нещо. Не говорете пред никого по каква работа отивате. Някои хора не изпитват скрупули относно начина, по който са се сдобили с подобно съкровище. А сега трябва да се връщам в магазина си. Бульонът ми е изстинал окончателно.
И той се затича обратно. Фрогет го проследи с поглед.
— Тя не слуша никого. Не очаквам да послуша и теб — промърмори под носа си той.
— Не забравяй за ревматизма си, Фрогет — обади се разсеяно Индия.
Когато го стисна за ръката и го помъкна обратно към къщи, вече правеше планове за предстоящото си пътуване до селцето на име Ившам.
Два часа по-късно младата жена седеше върху гърба на белия си скопен кон и оглеждаше проснатия в краката си Лондон.
— Прекрасна нощ за езда. Какво ще кажеш, Фрогет?
— Прекрасна нощ някой негодяй да ти пререже гърлото — отвърна унило възрастният човек. — Не трябваше да ви оставям да ме уговорите, та да вършим подобна лудост.
— Глупости. Най-после ще излезем малко от този град и ще подишаме отново чист въздух. — Индия поглади врата на коня и изправи глава. — Това ми напомня един случай в Калкута, когато с Иън най-после успяхме да избягаме от ужасната гувернантка, с която ни бе насадила мама. С помощта на нашия коняр, от местното население, яздихме като луди в продължение на часове. Беше страшно забавно… докато не ни спря банда главорези. Един от негодниците пожела да окачи Иън с главата надолу, за да види за колкото време ще приключат с него лешоядите. Останалите искаха да направят нещо, което звучеше дори още по-страшно. Тъй като индийският ни беше доста ограничен, така и не разбрахме точно какво имаха предвид. — Лейди Деламиър повдигна бодро рамене. — Тогава откриха, че съм жена, и станаха още по-ужасни. Разперих ръце, започнах да се въртя и да се поклащам, като издавах странни напевни звуци. Те, разбира се, не искаха да имат нищо общо с луда, тъй като бяха много суеверни.
— Имали сте късмет, иначе как едно момиче с жълто около устата като вас би могло да ги заблуди.
— Не ставай мрачен, Фрогет. Знаеш, че от това ревматизмът ти само се влошава. Както казах, в крайна сметка всичко завърши добре. Най-накрая платиха на Иън да ме отведе от лагера им; бяха убедени, че съм обсебена от ракшите и ще да им докарам нещастия.
— И са били напълно прави, тъй като досега не съм срещал друг човек с по-голяма склонност към неприятностите. — Конярят изсумтя недоволно. — Какво, за Бога, е ракша?
— Зъл дух. Виждаш ли, открих един пакет с фойерверки, който татко ми бе донесъл от Макао. Хвърлих го в огъня, когато целият лагер бе заспал и изпоплаших конете. Иън се възползва от случая, за да им иска все повече и повече пари, само и само да ме отведе от тях. Забавляваше се неимоверно. — Усмихна се замечтано. — В крайна сметка предложиха царска сума и добавиха две прекрасни ками. Бяха от великолепна стомана.
— Тази вечер ще срещнем смъртта си и без езическо оръжие. Добрата, обикновена английска стомана ще се справи не по-зле с проблема — предрече мрачно Фрогет.