Чиновникът беше отегчен и уморен, а от нея се очакваше да му се усмихва смутено и малко изнервено. Само за миг Зия се изкуши да превърне безличната си маска на учителка в послание с пълна мощност: „Ти защо не ме изчукаш бе?“ Искаше й се да види как нещастникът ще подскочи. Но… Не бива. Това е дребнаво и крайно непрофесионално. Трябва да си следи реакциите, ако иска да остане жива и здрава. Съзнаваше проблема си — прекалено дългото ходене по острието, а накрая си мислиш, че всичко ще ти се размине, защото ще надхитриш всекиго. Една от привлекателните страни на занаята. Защо обаче да рискува — заради това нищожество ли?
Продължи да се държи като свенлива глупачка.
А чиновникът вече се обръщаше към следващия на опашката. Ако станцията не се пръснеше на парчета само още няколко часа, Зия щеше да се качи в совалката, за да се озове в Извънземната карантина на островчето Мауи. Дотук добре. Дори започваше да става скучно.
Силк си взе почивка след кремацията. Изпрати пепелта на Мак на нейните родители, поговори с тях по мрежата, споделиха мъката си. Те обещаха да му се обаждат, макар да не му се вярваше, че ще го правят. А и той нямаше никакво желание да вижда на екрана майката, която твърде много приличаше на Мак.
От космопорта му дадоха цяла седмица, уж по болест — нямаше да му намаляват отпуска. Радваше се, че точно сега не се налага да позлатява сламата, с която тъпчеха по мрежите баламите, но пък трябваше и да запълни с нещо времето си. А не му се вършеше нищо, освен да тренира всеки ден на стрелбището и да плува до изтощение. Ядеше, без да усеща вкуса на храната, и ставаше от сън, без да е бодър. Никога преди не бе усещал такава празнота. Шибана несправедливост — точно на него ли трябваше да се случи!
„А я си представи как се чувстват партньорите, родителите и децата на всички онези, които се препекоха още преди да се забият със совалката в океана!“
Майната им. Не ги познаваше. А Мак…
Господи…
Просто не му се вярваше, че животът би могъл да потръгне по-зле от сега.
11
Обектът бе изчезнал!
Зия седеше на койката в миниатюрното стайче, което й определи управата на карантината, и зяпаше голата, стерилно бяла стена. Измина толкова светлинни години, за да докопа човека, а той взел, че се махнал оттук. Голямо прецакване. И сега какво да прави? Въпреки обичайното за нея хладнокръвие тя се поддаде на раздразнението. Проклет да е!
Не й отне много време да научи подробностите, защото тук десетки жители на Земя-2 чакаха да изтече срокът на карантината им. Зия отдели общите елементи в осемте версии, които чу, и вече й се струваше, че нейната представа за произшествието се доближава до истината.
Старецът от Кучи поток май налучкваше най-прозорливо.
— Измъкна се. Гледах го как всяка минута се озърта сякаш някой го настига. И все беше настръхнал, подскачаше цял метър, ако му се изкашляш зад гърба. Хич не се учудих, като не го намериха при сутрешната проверка. Ама не се сещам как е офейкал, щото вратите са заключени, а по коридорите се разхождат ония „санитари“ с електропалките. Да му се не знае, разтърчаха се като буболечки по горещ тиган, разпитваха всекиго виждал ли е Спаклър, приказвал ли е с него.
Зия изгледа стареца с невинно учудване.
— Наистина ли? Колко интересно!
— Ами да, смръзна им се лайното и по туй познах, че не го е прибрала земната сигурност, щото е шпионин или заради друга някаква глупотевина. Сам е решил да избяга. Май е знаел, че лошо му се пише. — Мъжът се усмихна на Зия. — Мисля си аз, че е отмъкнал от дома нещо, дето не е негово, та нашите хора са щели непременно да го погнат. Ама той предпочете да не ги чака.
— Сериозно ли говорите?!
— Да, така ги виждам аз нещата. Двайсетина годинки бях запасняк вкъщи. Имах приятелчета във военното разузнаване, разправяха ми туй-онуй. Но имена няма да казвам, нали разбираш?
— Естествено…
И тъй, Зия си седеше в стаичката, потънала в размисъл за възможните варианти. Край на простичките планове как ще спипа Спаклър — оставаха му още две седмици карантина в деня, когато тя стъпи на Земята. На теория трябваше да се свърже с него, да му разкрие коя е и с каква задача е пристигнала. И да го убеди, че е по-добре да прекъсне престоя си тук, за да се качи с нея в първата совалка. Често се случваше на туристите да им омръзне, преди да е изтекъл задължителният месец. На земяните не им пукаше — един аусвелтер по-малко, с когото да се главоболят. Тя не се съмняваше, че би го убедила. Скоро щяха да спят заедно и ако той само посмееше да шикалкави, тя щеше да го очисти. Пред такъв избор би го поставила — да умре веднага на Земята или да се върне у дома, за да се изправи пред съда. Разбира се, там също щяха да го премахнат накрая, но Зия би обещала на Спаклър, че само ще плати тежка глоба и ще прекара петнайсет-двайсет години в наказателните рудници. А като се знаеше в какво се бе превърнал той, двайсет години каторга нямаше да го стреснат. На негово място Зия нито за миг не би повярвала в такава измишльотина, но пък нея много я биваше да убеждава хората по всевъзможни начини…