— Това и за Брайс Ксонг ли се отнася?
Силк въздъхна.
— Не. Нека той е пръв.
Какво ли значение имаше…
Не му се обадиха нито следователите на корпорацията, нито местните полицаи, значи убиецът на Мак още се разхождаше на свобода. Взломаджията също не бе заловен и Силк все си мислеше, че трябва да има някаква връзка между двамата. Може би имаше нещо вярно в простичкото обяснение на тукашните пазители на реда — случва се, когато някой умре, отрепките да надушат сгоден случай. Надяват се да не заварят никого в опустелия дом, а и повечето от тях са достатъчно глупави да не се сетят, че там вероятно живее още някой.
Облегна се, свали проводящата рамка от главата си и се загледа през прозореца. Поредният хавайски ден сияеше навън, ветрецът полюшваше пищната зеленина, а слънцето щедро сипеше лъчите си във вечното лято.
Знаеше, че все някак трябва да продължи живота си. Никой още не бе успял да направи чудо и да върне любимия човек от отвъдното със скръбта си.
Поклати глава. Пак думи срещу безпощадните факти. Гнус…
— Има ли още нещо за мен?
— Не — успокои го Кухоглавката.
— Чудесно. Отивам на стрелбището.
— Вземи си комкартата.
Той само кимна. Не му се искаше да се препира с компютъра.
Електронните пробиви носеха несравнимо по-малко опасности за извършителя от прякото физическо нахлуване, а и Кинг знаеше какви са необходимите предпазни мерки, за да сведе рисковете до съвсем приемливо равнище.
Седеше в третата наета стая, разположил системата си на малкото бюро. Бе свързал малкия, но мощен преносим компютър чрез модем в тристепенна клетъчна спътникова връзка, като първият пункт във веригата беше ресторантчето отсреща. Скромното заведение предлагаше само закуска и обяд, сега беше затворено и нямаше вероятност някой да използва телефона. Вторият беше автомат на магистралата срещу католическата църква на Хана. В момента там висеше табела за повреда, за всеки случай липсваше и слушалката. Третият елемент от заблудата изглеждаше доста смешен — уж повреденият телефон в залата за посетители на самата Извънземна карантина. Добър специалист би проследил сигнала без никакви проблеми, стига да имаше времето и оборудването за целта, но Кинг не вярваше да се стигне дотам. Собственият му компютър щеше да прекъсне връзката три минути след началото. Дори електронен магьосник, при това предупреден навреме, не би успял да го засече толкова бързо.
А и той нямаше да проникне в най-засекретените бази данни на карантината. Кого ли интересуваше дали някой чудак ще се рови в медицинските данни на аусвелтерите?
Разчиташе и на чудесните качества на своя софтуерен бандит, колкото и да бе остарял. Нямаше съмнение, че последните версии на защитни системи, каквито използваше сигурността, биха спрели набега му без затруднения, но защо й е на карантината да си инсталира такива скъпи играчки? Опитът му от работата в правителствено ведомство го научи, че парите никога не стигат и обикновено се прахосват съвсем не за най-нужното…
Пое си дъх, сложи си проводящата рамка, нагласи слушалките и се усмихна.
— Пусни основната програма.
— Изпълнявам командата.
— Информационна линия на Извънземната карантина — чу се гласът на тяхната машина. — С какво можем да ви бъдем полезни?
Кинг набра на клавиатурата кода за достъп. Нямаше намерение да оставя запис на гласа си, макар че неговият електронен разбойник можеше да предотврати и това, преди да прекъсне връзката.
— Имате достъп до системата от файлове — съобщи другият компютър.
Кинг се ухили до уши и пръстите му затанцуваха по клавиатурата.
Още преди да притъмнее, Зия подготви новите си планове. Забеляза веднага, че доста са засилили охраната. Не знаеха обаче точно как се е измъкнал Спаклър и по неволя бяха оставили и пролуки.
Централен компютър контролираше електронните ключалки, но всеки с коефициент на интелигентност колкото мушица-еднодневка можеше да ги обезвреди с най-прост мобилен телефон и малко знания за импулсните генератори. А знанията на Зия за тези устройства съвсем не бяха оскъдни.
Повече щеше да я затрудни увеличеният брой на пазачите. Как да разчита, че някой от тях ще задреме в критичния момент, особено след толкова скорошно бягство? Поне още няколко дни копоите щяха да обикалят настръхнали по коридорите.
Тук-там се виждаха охранителни камери, вероятно сега обръщаха повечко внимание на подаваните от тях данни. На Спаклър му е било по-лесно — вероятно просто се е шмугнал край сънлив „санитар“ и се е покрил в гората.