Той обаче нямаше предимствата, с които разполагаше Зия. Тя вече си набеляза пазванта, който с удоволствие би се уединил някъде с нея, и то без дрехи по себе си. Заслепи го с усмивката си „Иска ли ти се?“ и видя как предницата на гащеризона му се размърда в отговор. Колко й облекчаваха работата тези мъже, щом предпочитаха да мислят с малката си глава вместо с голямата… Поне повечето й познати, предпочитащи жените, рано или късно се поддаваха на слабостта си. Бе се научила да злоупотребява с този недостатък още преди да се захване със сегашния си занаят. Докато навърши петнадесет години, Зия Реландж беше експерт по мъжкия нагон. Понякога си казваше, че дори става скучно.
Наложи си търпение. Само още няколко часа и ще се махне оттук. Запълни времето с разговори, като подбираше хора от родната си планета. Надяваше се да научи нещо полезно. Спаклър бе убил лекарка при бягството си, а това не пасваше на обикновено кроткия му нрав. Зия предположи, че е бил твърде отчаян. Почти всеки може да те изненада гадно, ако го притиснеш в ъгъла. Значи щеше да й бъде по-лесно, когато го убеждава да се прибере у дома. Защото спипат ли го местните, мозъчната смърт му е в кърпа вързана.
Разбира се, имаше и резервен вариант. Никак не й се искаше да прибегне до него. Ако Спаклър откажеше да се върне доброволно, тя имаше разрешение да го принуди с всички средства. Окаже ли се невъзможно, Зия щеше да се отправи сама обратно към Земя-2, а Спаклър щеше да се превърне в тор.
Така успехът нямаше да е особено блестящ, но нямаше и да се провали. Обектът вече й бе дал достатъчно основания да приложи крайни мерки спрямо него. Лесно щеше да се оправдае пред шефовете, че е била принудена да го убие и да покрие трупа.
12
Кинг се облегна на евтиния хотелски стол и се зазяпа в стената. Лош късмет! Вече три часа преглеждаше файловете, които открадна за броени минути, но досега не напипа никакъв път към успеха. Не очакваше покойницата да е съхранила информацията под явно име или обикновен код, но дори нямаше следа от необходимите му данни. Предстоеше му да прегледа още файлове, само че масивът изобщо не изглеждаше обещаващ.
Все пак научи едно нещо — лекарката е открила тайната и е имала намерение сама да се възползва от нея. Установи това по-скоро като догадка, обаче вече не се съмняваше. Поне в базата с медицински данни в компютъра на Извънземната карантина не съществуваше аусвелтер на име Спаклър. Не вярваше в невероятното съвпадение — от всички прегледани пациенти през последните седмици точно това име да е изтрито случайно от паметта. Да, покойницата се бе натъкнала на ценната находка, и образно казано, бе скътала обекта някъде.
Досега не намираше данните в другите програми на компютъра й, освен ако е била много по-веща от самия него в електронните манипулации, но Депард Кинг не допускаше такава възможност.
Разбира се, щеше да прегледа откраднатото докрай, за да е сигурен, че не е пропуснал ключа към загадката, само че вече беше готов да отдаде дължимото на онази жена. Поне засега му пречеше успешно дори от небитието.
Значи си е заслужавала участта.
Е, поне да беше я затрил, след като измъкне от нея информацията…
Кинг обаче нямаше дарбата да разговаря с мъртъвци. Разтърка си очите и отново се захвана с работата си.
Зия нямаше намерение да стига до секс с копоя, наречен „санитар“ от лицемерие. Не я интересуваше, че е непривлекателен, а просто не искаше да губи време.
Първо имаше нужда от някакво возило. Както изглеждаше, тук всички ходеха пеша, караха велосипеди или се возеха в бусове. Велосипед би й свършил добра работа. Ако пазачът нямаше свой, поне щеше да знае откъде тя би могла да присвои някой. Естествено, Зия предпочиташе кола, само че тук те бяха рядкост и така щеше да се набива в очи. Не биваше и да се завира в бусовете — повече хора щяха да я видят. Второ, трябваше да открие място, където да промени самоличността си. Би могла да се възползва от жилището на копоя, макар че оставаше опасността да налети там на негова партньорка. А той сигурно щеше да излъже, че няма никоя за постоянно — с договор или без — освен ако Зия го попиташе по по-специален начин.
Моментът наближаваше. Най-добре беше да се измъкне, докато наоколо още има достатъчно хора, за да не изпъква по пустите улици. В този курорт някои местенца не затваряха и през нощта, но никоя предпазна мярка нямаше да е излишна. Затова тя се настани в общия салон. Знаеше, че пазачът скоро ще надникне тук.