Гумите съскаха тихо по пътя. Вече падаха първите капки дъжд. Можеше да спре и да се покрие с непромокаемото наметало, но не си направи труда. Какво като подгизне?
Зия приспа пазача, като стисна здраво шията му за около минута. Върза го и му запуши устата с неговите дрехи, после го заряза в храстите. Неговото приятелче сигурно щеше да си каже след два-три часа, че тя е истинска стръвница, щом забавата продължава толкова.
Промъкна се предпазливо до паркинга, където бяха наредени велосипедите на служителите, и намери принадлежащия на пазача. Високата електрическа ограда около комплекса се охраняваше на главния изход, само че работещите тук се изсулваха през странична вратичка, ако искаха да излязат замалко. Просто размахваш картата си пред ключалката и се отваря. Простоват компютър отбелязва кога влизаш или излизаш, но не те спира.
И наистина, щом Зия бутна картата на злополучния ухажор пред скенера, решетката се плъзна встрани.
Господи, що за глупост! Всяко детенце можеше да се измъкне от карантината, и то след като са засилили охраната. Такава небрежност граничеше с престъпление.
Тя превключи зъбчатките на по-висока предавка, наслаждавайки се на усилието. Както и очакваше, копоят си имаше приятелка, тя обаче гостуваше на майка си на Големия остров до края на седмицата. Сега в празното жилище беше само котката. Разбира се, любовчията си имаше записваща холокамера заедно с евтино компютърче.
Идеално.
Настръхнала неволно от притока на адреналин в кръвта, Зия вдишваше с наслада влажния въздух на нощта. Беше топъл, наситен с чудати аромати на незнайни растения. Струваше й се, че всеки миг ще завали, дори не се виждаха звезди заради гъстите облаци, отразяващи нощния блясък на града. Зия се опияняваше от свободата — имаше цел и план как да я постигне, макар и малко мъгляв. С подробностите щеше да се занимава, като им дойде времето.
Кинг крачеше бавно по лъкатушещите пътеки из градината на хотела и обмисляше как да се възползва най-добре от събраните досега сведения. В някои случаи бързината се оказваше решаваща и ако не беше случайната смърт на лекарката, той едва ли щеше да се колебае. Само че от нея вече нищо нямаше да научи, а аусвелтерът избяга. Кинг прецени, че точно сега ще бъде грешка да действа припряно. Предпочиташе да подготвя грижливо всяка своя стъпка, без да усложнява нещата, но и без да пропуска разнообразните вероятности. Правилното планиране наистина предотвратяваше препикаването.
Дъждът се позасили, вятърът вече хвърляше капките на цели шепи в лицето му. Кинг не обръщаше внимание на такива дреболии. В ролята на преуспяващ австралийски бизнесмен не би трябвало да се спира пред нищо по-немощно от ураган.
Стигна до пътя покрай западната страна на хотела и спря. И в двете посоки беше мокър и пуст. Не, от север бързо наближаваше самотен колоездач, пръскащ фонтани от всяка локва. Кинг си каза, че този празноглавец може лесно да пострада при такава скорост на мокър път.
Зия забеляза отдалеч мъжа на велосипед, който караше срещу нея. Тя вече наистина бързаше, защото се намокри до кости, а задната гума оставяше мръсна пътечка по гърба й — мърльото не бе сложил дори калник на бракмата си. Не й оставаше много до бърлогата на пазача, ако можеше да се вярва на обясненията му.
Горкичкият — надяваше се на малко безплатно удоволствие, а се сблъска с пресметливо и безжалостно чудовище. Но не й дожаля за него. Такъв й беше занаятът.
Силк профуча край стоящия под дъжда турист. За миг май забеляза нещо познато в мъжа, но не можа да си спомни кой е. Просто някакъв идиот, на когото му харесва да се мокри.
„Ами ти какво правиш в момента, а?“
Срещу него някаква жена натискаше здраво педалите. Тя също носеше крайно неподходящи дрехи за такова време. Разминаха се с поне петдесетина километра в час и пръските изпод задната гума на велосипеда й го заслепиха за секунда-две.
Все пак забеляза дългата руса коса и блузката, която в момента приличаше повече на боя по тялото. Чудни цици.
Сви устни в гузна гримаса. Мак…
Вече се отдалечаваше от хотела и лъчът на фара сякаш му пробиваше тунел в дъждовната нощ.
13
Апартаментчето се намираше заедно с още няколко десетки подобни в овехтял блок. Малка бърлога с една спалня на партера, отваряше се с механичен ключ, който Зия напипа под изтривалката. Побърза да огледа навсякъде и откри само жално мяукащата котка. Дотук добре.