Смъкна мокрите дрехи и ги захвърли на пода. Взе пластмасова кутия с котешка храна от хладилника и я изсипа в купичката на прегладнялото животинче, което веднага млъкна. Откри и бира, отвори една бутилка и отпи. После влезе гола в тесния хол, където беше холосистемата. Отвори капака и огледа паметта и контролера на постъпващите сигнали. Никакви проблеми с хардуера.
Само за няколко секунди изчегърта лака от нокътя си и свали първия микрочип с фалшива самоличност. Извади метална вилица от чекмеджето в кухнята, огъна едното зъбче и с него постави микрочипа в прожекционния модул. Манипулацията не беше лесна дори със специална пинсета, но Зия се справи. Набра кода на клавиатурата и екранът светна с новите й идентификационни данни. Липсваше само холоснимката, която трябваше да добави, щом промени външността си.
Влезе в тоалетната и прерови шкафчето. Освен ножица намери шишенце с боя за коса, явно забравено от приятелката на мухльото. Според етикета цветът беше наситено кестеняв, стори й се подходящ. За няколко минути се острига късо. Изчака боята да изсъхне и се огледа придирчиво. Направи веждите си по-тънки, послужи си с гримовете на приятелката, за да изглежда носът й по-тънък, а скулите — по-високи. Промени оттенъка на устните си и засили сенките под очите си. Поне от пръв поглед нямаше да я разпознаят. Щеше да си послужи и с по-убедителна заблуда, за да отклони преследвачите.
Отиде в спалнята и прегледа гардероба на жената, която явно беше по-ниска и трътлеста от нея. Все пак успя да подбере някакви по-свободни тениски на цветя и клинове, които не се набираха прекалено по краката й. Облече се, прибра старателно останалото и се върна в хола. Снима се с камерата и вкара изображението в новите си документи.
Сбогом на скромната учителка. Щеше да я замени Уенда Флорес, секретарка на адвокат от Маями Бийч, отличаваща се с доста пошличък вкус и поведение.
Не се надяваше да заблуди по-мощна мрежа, която веднага би я сгащила по отпечатъците и при първото сканиране на ретината. Маскировката трябваше да й послужи само докато си намери по-сигурно място, където да си поиграе със следващия микрочип.
Време беше да се маха.
Зия седна пред компютъра и влезе в мрежата за резервации. Запази си място в първия скокльо, излитащ от Хана, под името Пия Ларандж. До излитането оставаше само половин час, дотогава пазачът сигурно още щеше да си лежи на меката земя в храстите.
Дойде време за по-трудната част от плана. Набра номера, който запомни наизуст още на Земя-2 — кода за достъп до местната нелегална мрежа на „Снези“. Обясни на биопата коя е и какво иска.
Ако компютърът изпълнеше правилно командите (и ако беше поне наполовина толкова многофункционален, колкото я уверяваха), щеше да пробие до системата за управление на полета и да вмъкне малко дезинформация. Хитрината гласеше, че някоя си Пия Ларандж наистина се е качила в суборбиталната совалка. Реши да направи резервацията оттук, за да проследят лесно обаждането. Разбира се, нямаше никакво намерение да се товари на скокльото до континента, имаше още работа тук. Предполагаше се, че е във възможностите на биопата и да заличи следите от връзката й с него. Дано…
Изключи компютъра. Дъждът беше спрял. Тя стана, протегна се и тръгна към изхода.
— Сбогом, котенце.
Харесваше котките, смяташе ги за независими същества като самата нея. Животинчето беше заето да си облизва козината и не отговори.
Запъти се пеша към претъпканата с клиенти кръчма, която подмина по пътя насам. С малко късмет щеше да си намери натопорчен турист, за да прекара нощта при него. После щеше да наеме стая с новото си име, за да се ориентира и да реши как да продължи.
Дотук добре…
Колелата затънаха в калта още по средата на двора. Силк заряза велосипеда и се затътри до стълбата, оставяйки дълбоки отпечатъци по полянката. Хем се сгорещи от напъните да кара бързо, хем се намокри и се чувстваше отвратително. Имаше сили да мисли само за топъл душ и удобно легло.
Дразнеше се, че не успява да се отърси от унинието. А уж трябваше да има сили, за да събере разкъсаните нишки на живота си, да остави Мак в миналото и най-сетне да изпълзи от тази бездънна яма.
Но тази нощ нямаше да мисли за това. Душ и легло, нищо друго не му беше нужно.
Кинг влезе в глобалната полицейска мрежа и провери постъпила ли е нова информация за избягалия аусвелтер Спаклър. Някога тършуваше из файловете с кодовете за достъп, получени от сигурността. Сега проникваше благодарение на панамската полиция. Всеки желаещ можеше да стане офицер с извънредни пълномощия в силите за опазване на реда на Панама, стига да разполага с тлъста пачка стандарти. Привилегиите на гръмко звучащия чин бяха оскъдни, но поне свободният достъп до всички специални мрежи си струваше парите. Естествено, Кинг си служеше с фалшива самоличност, макар и подкрепена от съвсем редовно издадени служебна карта и значка. Анонимна пощенска кутия получаваше сметките и съобщението за годишната такса, плащаше също от нея.