Никой не бе въвел нови данни в мрежата — нито местните ченгета, нито хрътките на корпорацията, нито Службата за сигурност на Земята.
Кинг нареди на компютъра да се изключи. Стана, наведе се силно напред и хвана пръстите на краката си, после подскочи два-три пъти, за да освободи от напрежението кръста и сухожилията на краката си. Позамисли се. В хотела имаше зала за фитнес — евтино и не особено разнообразно обзаведена, но поне разполагаше с щанги и гладиатори. Ако разбуташе малко тежести, сигурно щеше да се почувства по-добре. Поне нямаше да се отпусне прекалено. Сериозно се гордееше с тялото си и великолепното му състояние. „Здрав дух в здраво тяло“ — нали така? Вярно, под маската на понатежал бизнесмен не биваше да си позволява прекомерни натоварвания. Все ще е по-добре от нищо.
Навлече размъкнат анцуг, с който прикри мускулите си, метна през врата си голяма хавлия и тръгна към залата.
Зия почти веднага си набеляза жертвата. След две питиета знаеше немалко за живота на този тип — нищо интересно, но това нямаше значение. Казваше се Тери Фонтено и живееше в някаква си Нова Аркадия, изкуствен остров близо до брега на Луизиана. Висок, мургав, чернокос и черноок, а според собствените му хвалби много го бивало в тениса. Имаше стегнато тяло и беше млад, може би на нейните години. И най-същественото — макар и да се размотаваше с група, имаше своя стая в един от по-поносимите хотели. След четири дни щял да се срещне с годеницата си в Хонолулу, но още не бил за отписване, по дяволите. Трябвало да се живее в настоящето.
Зия си каза, че човечето се придържа към чудновати правила. Е, да, не й подхождаше да съди когото и да било, но си представяше все пак, че един мъж пред подписването на брачен договор едва ли трябва да си го размахва наляво и надясно. Шпионите действаха иначе, разбира се, но тя беше уверена, че ако реши да се свърже с някого, ще бъде откровена докрай. Само че засега нямаше такива планове.
Все едно. Господин Фонтено беше точно каквото й трябваше в момента, а и той можеше да се възползва от нея.
Държаха се за ръце, докато отиваха към неговата стая. Щом затвориха вратата, Зия пъхна едната си ръка в шортите му, а с другата го придърпа към себе си и мушна език в устата му, стиснала вече втвърдения му пенис.
Е, дрехите им не се разлетяха като розови цветчета или есенни листа по вятъра, но успяха да се съблекат бързичко.
Зия го накара да легне на пода до самата врата. Имаше време за леглото. Опря се на колене и се хлъзна върху с него с едно-единствено плавно движение.
— Господи! — само ахна Фонтено.
Тя се наведе, опря ръце в раменете му и започна да помпа здраво. Щом навлезе в желания от нея ритъм, изправи се, отметна глава назад и затвори очи. Нито имаше нужда да гледа мъжа, нито й се искаше. И без това в момента го възприемаше само като надървено парче плът, достатъчно беше да се погрижи за тези негови потребности, за да извлече полза. Притисна гърдите си с ръце, за да не подскачат излишно. Фонтено полека дръпна дланите й настрани и започна да описва бързи кръгове по зърната й с палците си.
Малко я заболя от тези ласки, но тя не обръщаше внимание. Изстена. Нека загубенякът си мисли, че е попаднал на най-страстната жена в живота си. Ускори темпото, започна да пада върху него с цялата си тежест и чу влажното примляскване — веднъж, два пъти, три, четири, пет…
Мускулите му се свиха с такава сила, че и двамата за миг се надигнаха над пода.
— Ох!…
Тя му се ухили, уверена във властта си над него. Стегна силно влагалищните си мускули, които отдавна умееше да контролира, за да го изсмуче докрай.
„Приятелче, още не съм се развихрила. Като приключа с теб, май няма да се ожениш за никоя, защото ще те разглезя.“
Наведе се и го ухапа.
— Ей, Уенда, да знаеш, че си страхотна!
За секунда името не й подсказа нищо, после тя се засмя.
— Да опитаме ли и леглото? Измислих още нещо. Може да ти хареса.
Той беше неин. Но за Зия всичко си оставаше част от представлението.
Силк непрекъснато сънуваше турист, който го опикаваше, докато се мъчеше да го застреля. И всеки път Мак се изпречваше. Гаднярът убиваше нея.
Събуди се разплакан. Мак… Божичко…
14
След като Фонтено се унесе от изтощение в дълбок сън, сякаш изпаднал в кома, Зия се възползва от комкартата в стаята му, за да си запази стая от следващия ден на два квартала от неговия хотел. Властите едва ли биха очаквали да направи резервация от място извън островите. Ако бе успяла да ги подлъже, щяха да я търсят на континента под съвсем леко промененото име Пия. За всеки случай тя пусна връзката през спътник и наглед се обаждаше от Флорида.