Разбира се, властите ще издирват и втората избягала наред със Спаклър, но няма да си поставят това като задача номер едно.
Всяка година по десетина аусвелтери успяваха да се измъкнат от различните карантинни пунктове, пръснати из планетата. Някои несъмнено бяха агенти на другите светове със спешни мисии, но повечето просто пощуряваха от глупаво нетърпение. Едномесечната изолация нямаше вече сериозни медицински оправдания — населението на новопокорените планети се справи с почти всички опасни болести през последните двайсетина години, особено с най-заразните. Никой не се тревожеше, че избягал гост ще натръшка хората на Земята. Рано или късно тази унизителна мярка отново щеше да стане ябълката на раздора между правителството на планетата-майка и останалите светове, а заплахата с търговски санкции вероятно щеше да доведе до премахването й. Засега обаче поне няколко лениви котараци от сигурността щяха да се поразмърдат в усилия да открият Спаклър и жената. Кинг трябваше да стигне до бегълците преди тях, иначе щеше да се прости с най-невероятната плячка в историята на човечеството.
Ако беше чужд агент и не знаеше къде би могъл да се намира обектът в момента, непременно би се свързал с някого, който да го насочи по следата. Официалната версия за смъртта на лекарката гласеше, че е загинала при нелепа злополука. Мълвата твърдеше, че Спаклър се е саморазправил с нея по време на бягството си. Разбира се, такава крехка нишка може би не си струваше дори мимолетно внимание и все пак Кинг, поставил се на мястото на агентка от Земя-2, би потърсил партньора на покойницата, в случай че му е доверявала важна информация.
И тъй, Венчър Силк можеше да се окаже основното парченце, което ще му позволи да си нареди безценния пъзел. Не вярваше новата участничка в надпреварата да пропусне такъв шанс поради небрежност.
Интересно. Твърде интересно… Май беше време да прояви повечко агресивност и да я насочи поне отчасти към някой си господин Силк.
Силк си пиеше кафето в късния предиобед и зяпаше тъпо през прозореца. Днес нямаше работа в мрежата, нищо не го спасяваше от терзанията. Сърбаше вече пета чаша кафе — смес „Кона“, която купуваха по настояване на Мак въпреки соленичката цена…
По дяволите! За каквото и да се сетеше, все към нея се връщаше и направо започваше да се поболява. Длъжен беше да надмогне себе си. Може би ако попътува за развлечение…
Засмя се неволно над изстиващото кафе. Къде да се размотава човек, който живее в земния вариант на рая? Да се шматка като кретен из бордеите ли? Да изучава с интерес пълните с плъхове улички в най-западналите квартали на Сингапур, Рангун или Голям Ню Йорк?
Някаква жена с къса червеникава коса вървеше по улицата към неговата къща. Ходеше с пружиниращите крачки на атлетка. Носеше хавайска блуза на бели и сини цветя, при това съвсем нова — още личаха гънките от пакетирането. Облеклото й допълваха светлосини шорти и леки сандали.
Силк пак надигна чашата и се взря в жената. Дори под тази широка блуза можеше да забележи очертанията на красиви гърди…
Хм. Имаше нещо познато в нея. Само че не можеше да се досети къде я е виждал.
Докато се чудеше, почти не обърна внимание на високия дебелак, който доближаваше откъм отсрещната страна с походка на скучаещ безделник. От втория етаж обаче имаше чудесен изглед и не пропусна нито една дреболия от онова, което последва. Стана бързо, както се разлива чаша с мляко. По-късно успя да възстанови в паметта си последователността на случките.
Жената сви по пътеката към къщата. Видя го и му се усмихна. Равните й зъби белнаха на хубавото лице.
Тлъстият турист се разбърза изведнъж. Оставаха му петнадесет метра до непознатата, той бръкна под ветреещата се риза, измъкна нещо и го насочи към нея.
Силк мигновено си припомни скорошните преживелици.
— Пазете се! — кресна, напънал дробовете си докрай.
Жената го чу добре през отворения прозорец, защото беше само на трийсетина метра. Силк скочи от стола, недопитото кафе плисна от чашата. Посочи й дебелака. Тя се завъртя на пети и видя оръжието.
А Силк зяпна смаян мъжа. Беше мръсникът, нахлул в къщата му!
Сега изглеждаше съвсем друг, но нямаше как да скрие ръста и могъщите си рамене, а и държеше пистолета по същия начин, свил пръстите на лявата си ръка около дясната. Здравият захват беше също толкова важен и при стрелбата с арбалет…