Жената се претърколи по пластобетона в удължен скок, превъртя се настрани, пак се сниши…
Твърде познатият глух пукот стигна до ушите на Силк и той изрева:
— Ей, ти! Спри веднага!
Мъжът натисна спусъка три или четири пъти, но жената се мяташе неспирно като побесняла гимнастичка, сменяше най-неочаквано посоката на движенията си.
По улицата доближи двуместна велокола и всичко се обърка напълно. Силк изобщо не успя да огледа водача, но спътникът му беше блед и русокос, също с неизбежните разноцветни риза и шорти на турист. Наклони се на седалката и — Господи, всички ли са се побъркали?! — започна да стреля с дългоцевна пушка. Сигурно изхвърляше сачми с някакъв сгъстен газ, ако се съди по характерния силен звук.
Новопоявилият се кретен явно улучи дебелака, защото онзи сграбчи конвулсивно дясното си бедро с лявата ръка и извъртя пистолета към велоколата. Натисна спусъка още три пъти.
Жената стигна до стълбата. Мъжът до водача се отметна рязко назад, но не стана ясно дали шишкото го е улучил.
А Силк бе върнал арбалета си в оръжейната на стрелбището.
Дебелакът отдели един миг да се вторачи в него, после закуцука по улицата.
— Кухоглавке, пусни ми линия до…
— Моля ви, не се обаждайте на полицията! — чу се настоятелен женски глас зад гърба му.
Той се озърна — беше изумително бързата атлетка, която още се мъчеше да си поеме дъх.
— Моля ви! — повтори тя. — Дайте ми малко време да ви обясня всичко, бива ли?
А той се втренчи озадачено в нея. Що за шибано холошоу се разиграваше?
15
Щом се върна в стаята си, Кинг установи, че куршумът от неизвестния тип е минал плитко през бедрения мускул на крака му, без да се пръсне на парченца, затова не бе засегнал костта или основните артерии. Входната и изходната рана бяха съвсем малки. Отново задейства медицинския си комплект и го остави да извърши още веднъж биотехнологичното си чудо. Скоро престана да усеща дори болка. Нямаше нищо опасно, но несравнимо повече го тревожеше самият смисъл на произшествието.
Агентката имаше съучастници.
Значи се бе заблудил, че тя ще действа сама. Беше почти сигурен, че улучи с шокова стреличка онзи, който стреля по него, и се надяваше неприятният тип да се опомни с ужасно главоболие. И все пак поредната му грешка едва не го погуби. Този път се гневеше не толкова на жената и помощниците й, а на себе си. Преди десетина години, да речем, нямаше да си позволи подобно глупаво безгрижие. Дали пък не е твърде остарял за тези занимания, при това преди да е навършил четиридесет и пет? Явно се отдалечаваше от върховата си форма.
Толкова се зарадва, че навреме узна за появата на агентката, та стана прекалено самоуверен. Въобрази си, че просто ще я повали със стреличка и ще я домъкне в стаята си, за да я разприказва на спокойствие. Не се усъмни дори за миг, че ще научи всичко необходимо и после ще се отърве от нея по най-подходящия начин. Дори не му хрумна, че нищо в живота не е толкова лесно.
Ама че глупак! Ако съучастниците й не бяха толкова непохватни, щеше да пострада зле и да попадне в болница, където пък с него щяха да се захванат властите. А можеше и да се прости с живота си. Онзи смотаняк държеше в ръцете си въгледвуокисна пушка военен образец. Достатъчно бе сачмата да удари костта, за да я пръсне. Само половин метър по-нагоре и Кинг щеше да остане без черен дроб или стомах.
Потисна яростта си, но тя продължаваше да бушува като свръхпрегрята пара в херметичен съд. Край на безстрастните замисли. Жадуваше лично удовлетворение, за да приключи с тази операция. Естествено, целта си оставаше на първо място, само че и противникът трябваше да изпита възмездието, което той реши да избере. Макар да знаеше, че не бива да си позволява тази слабост, не беше по силите му да се укроти.
Всички те щяха да съжалят за мига, в който са решили да тормозят Депард Кинг.
Кои ли бяха онези мъже? Зия се опитваше да пришпори ума си, за да разнищи случката. Веднага отхвърли възможността да са от земната сигурност, иначе още щяха да налитат, а не да си подвият опашките. И защо се впуснаха в престрелка помежду си? Не виждаше никакъв смисъл в тази бъркотия!
Налагаше се да мисли много бързо, а и да внимава. Не знаеше нищо за човека пред себе си, освен името му и факта, че е бил партньор по договор на убитата лекарка. Положението й изведнъж стана много гадно и вероятно щеше да се нуждае от помощта на този Силк, за да се измъкне, без да оплеска всичко. Не подценяваше и опасността да затъне фатално. Представяше си иначе разговора с мъжа, но сега трябваше да го привлече на своя страна, и то веднага.