— Вижте какво, господин Силк, забъркал сте се в много неприятна история. — Самата истина! — Ако се съгласите да ни сътрудничите, ще ви отървем цял и невредим.
„По-важното е аз да се отърва…“
— Що за глупости, мамицата му!
Нямаше нужда от прекалена досетливост, за да разбере колко е ядосан човекът. Тя реши да импровизира в движение.
— Онзи долу, който стреляше по мен, е убиецът на вашата партньорка.
Силк я зяпна стъписан.
— Изобщо не прилича на избягалия аусвелтер. Ама е досущ като кучия син, който влезе в къщата миналата седмица и стреля по мен.
Някой е стрелял и по него? Какво ставаше тук? Зия побърза да закърпи историйката си, преди той пак да отвори уста.
— Разбира се, че не е избягалият от карантината, но е негов съучастник. Другите двама бяха от моя екип.
— Госпожице, не може ли без тъпотии? Искам да чуя същината.
— Добре. Ще ви се доверя. Казвам се Триш Данър и съм от земната сигурност, работя под прикритие. Разкрихме заговор на аусвелтери, подпомагани от местни дисиденти. Върнах се наскоро от Нова Земя и онзи мъж се опита да ме ликвидира, за да попречи на разследването. — Каза си, че се справя добре, влагаше достатъчно правдоподобие. — Бях в карантината, но за да продължа работата си, наложи се да „избягам“ снощи. Това можете да проверите веднага, ако желаете.
Ако този синеокият се увери, че поне част от историята е вярна, твърде вероятно е да преглътне останалото.
— А какво общо има всичко това с мен?
„Хайде, Зия, напъни се. Той не е чак такъв рибок, измисли как да го вмъкнеш в картинката.“
— Вашата партньорка — доктор Макензи, е научила за част от техния план, докато са били в карантината. Не знаем точно как е станало. Вероятно са сметнали, че е опасна, и се е наложило да й запушат устата. Завинаги.
— Какво?!
— Господин Силк, нямам никакъв мотив да ви лъжа. Нима вярвате във версията за злополука? Или че тя случайно се е натъкнала на побеснял аусвелтер, който я е убил просто така?
„Това беше добра идея.“ Изчака да види реакцията му.
Мъжът бавно поклати глава.
— Вярно, звучеше съвсем безсмислено.
Ето, сега й падна в ръчичките.
— Вижте какво, много съжалявам, че се наложи да ви изтърся всичко това наведнъж, но проблемът е извънредно сериозен. Налага се да ми помогнете.
— Аз ли? Глупости! Защо не си повикате хрътките?
— Не мога. В службите се е промъкнал техен агент, когото още не сме успели да заловим. При всеки опит да се свържа с началниците си по нормалните канали е възможно да предупредя неволно този човек.
Силк още се съмняваше, значи беше време за тлъстата примамка.
— Нима искате да се окаже, че вашата партньорка е умряла за нищо? Можем да заловим тези хора и да ги накажем. Тя не заслужава ли поне това?
Мъжът въздъхна. Не изглеждаше никак зле — стегнат, малко по-възрастен от нея. Явно се грижеше за себе си. Личеше му и колко е потресен от смъртта на партньорката си и точно в това слабо място се бе прицелила Зия.
— Какво още искате да ви кажа, за да ви убедя?
Тя се понаведе към него и предницата на блузата й се отдели от тялото. Сутиенът й беше почти прозрачен. Очите му се стрелнаха за миг към гърдите й, после пак се вторачиха в лицето й.
Зия успя да сдържи усмивката си. Щеше да го убеди — по един или друг начин.
Силк беше като зашеметен и никак не му ставаше по-лесно от всички щуротии, които тази жена изсипа на главата му. Отново му се стори, че преживява наяве скапано холошоу — шпиони, заговори, изобщо говна. И все пак Мак беше мъртва. Ако имаше нещо вярно в твърденията на тази Данър, може би поне щеше да напипа някакъв смисъл в сполетялото го нещастие. Не вярваше Мак да е имала тайни от него. Като си напрегна паметта, сети се, че тя спомена за онзи аусвелтер. Не разправяше, че бил шпионин, но открила някаква чудатост.
За миг забеляза жената пред себе си. Беше много привлекателна въпреки ужасната къса прическа, а и тялото й изглеждаше добре под торбестите дрешки.
После вече мислеше как да провери приказките й.
— Кухоглавке, включи се.
— На линия съм.
Агентката се стресна от новия глас, но явно само за секунда разпозна генериран от компютър звук и се успокои. Бърза реакция.
— Влез в достъпните полицейски файлове и провери дали снощи някой е избягал от Извънземната карантина.
— Имам достъп. Съобщават за неразрешено напускане на Извънземната карантина през посочения от теб период. Разпитват един от пазачите във връзка с инцидента.
— Има ли снимка на избягалия?
— В достъпните файлове липсва.
— А данни за самоличността?
— Липсват.