Силк погледна жената.
— Е, уверихте ли се? — настоя тя.
— Кухоглавке, свържи ме с Ханс Клайн от карантината.
Минаха няколко секунди.
— Да?
— Ханс, безпокои те Венчър Силк.
— Здравей. Как си?
— По-добре. Ханс, искам да те помоля за една дребна услуга. Лично е, няма да пускам нищо по мрежите.
— Слушам те.
— Доколкото разбрах, някаква аусвелтерка се измъкнала снощи.
Клайн не отговори веднага.
— Ами…
— Не се притеснявай, новината влезе официално в мрежите. Няма да кажеш нищо, което вече не знам.
Силк се досети, че доктор Клайн веднага ще си пусне новините по паралелна връзка, за да провери. Пауза от още няколко секунди.
— Да, така е. Случило се е, когато не бях дежурен.
— И избягалата жена е била от Земя-2, нали така?
Ханс явно се мъчеше и да внимава в разговора, и да чете съобщението.
— Да.
Силк се усмихна на лекотата, с която го изпързаля.
— Благодаря ти, скоро пак ще се чуем. Кухоглавке, прекъсни линията. — Обърна се към жената. — Поне тази част от историята отговаря на истината. — Данър кимна. — Да приемем, че ви повярвам. Какво следва от това?
Тя го гледаше сериозно.
— Трябва да се махнем оттук, преди убиецът да си доведе и помощници. Има ли някакво място наоколо, където можем да поговорим на спокойствие?
— Има.
Още се двоумеше, но любопитството му се разпали. Надушваше нещо голямо и вече не се съмняваше, че е свързано някак със смъртта на Мак. От властите нищичко нямаше да научи, а тази жена можеше и да изтърве някой отговор на въпросите му.
— Да вървим. Ще се повозим на моя велосипед.
Седалката за пътника не беше голяма и слабините на жената го притискаха в кръста, а бедрата й докосваха хълбоците му. Тялото й беше топло, почти горещо и Силк усети смущаващо, позабравено напоследък раздвижване в чатала си.
„За Бога, Мак я няма само от няколко дни! Какво ти става бе, прасе?“
Вложи още малко енергия в натискането на педалите, превключи на следващата предавка и се засили по правия участък край отклонението към плажа Кокай.
— Никой не ни последва — отбеляза жената. — Но може да са ни прикачили предавател. Нека спрем, за да огледам велосипеда.
Подмина ги бус, пълен с туристи, връщащи се от Свещените езера. Провериха внимателно рамката и дръжките, надникнаха под седалката.
— Струва ми се, че няма нищо, но устройствата понякога са миниатюрни — каза агентката.
Силк тръсна глава. Да вярва ли на ушите си?
16
Учудването на Кофи се забелязваше и без човек да е наблюдателен. Естествено, познаваше Мак, макар че тя не се интересуваше от арбалети и лъкове. А Силк мъкнеше нова мацка толкова скоро…
— Махело, Кофи.
— Махело, брат’чед.
— На коя пътека ще ни пуснеш? Няма да взимам оръжието, само ще преподам малко теория набързо.
— Няма проблем. Отидете на трета — изрече отговорникът, вдигнал вежди.
Е, в момента нямаше как да му обясни положението. Друг път. Засега имаха нужда от спокойно място да обсъдят проблемите си и да помислят усилено. Ако някой убиец не го очисти дотогава, ще разкаже на Кофи цялата идиотска история.
Жената се озърташе на минаване през контролния пункт, но си мълчеше. Чак когато се отдалечиха от отговорника, тя попита:
— Често ли идвате тук?
— Случва се.
Застанаха в началото на пътеката и Силк започна да сочи мишените заради Кофи. Бяха сами на стрелбището.
— Добре, сега какво?
Тя изглеждаше хладнокръвна и самоуверена.
— Трябва да издирим избягалия аусвелтер. Той е ключовото звено. Хванем ли го, приключваме със случая.
— И как ще стане, дяволите го взели? Планетата ни никак не е мъничка, а и останах с впечатлението, че доста хора са се заели да го търсят, обаче засега не постигат нищо.
— Разполагам с информация, която вероятно ще ни насочи по следите му.
Силк поклати глава.
— Не ми се вярва да е толкова лесно.
— Разбирам нежеланието ви да се забърквате, но е по-добре да приемете фактите каквито са — вие тъй или иначе сте замесен. Нашите противници вече направиха опит да ви отстранят. Ако не ги спрем, не мога да ви гарантирам безопасност.
— Трябва да си върша работата…
— Измислете някакво оправдание за временното си отсъствие, после ще се погрижим да обясним официално на вашите работодатели. Имаме нужда от вас, господин Силк. Дава ви се шанс и да допринесете за наказанието на онези, които убиха вашата партньорка.
Да, болеше го, но искаше ли да затъва още по-дълбоко в това блато? Каквото и да стореше, нямаше да си върне Мак. Само че го вбесяваше прекалено сериозната вероятност престъпникът да се измъкне между капките. И както всеки сериозен паяк, жадуваше самият той да знае цялата истина, а не да се задоволява с хлъзгавите тъпотии, които му пробутваха.