— Каква е следващата ни стъпка? — попита Силк.
— Трябва да се изнесем на сушата.
— И това е суша. За континента ли говорите?
— Да де. Отиваме в Лос Анджелис.
— В Ел Ей ли? Но защо?
— Много вероятно е там да открием Спаклър.
— Кого?
— Избягалия аусвелтер от Земя-2.
— А, него ли…
— С това колело можем ли да стигнем до най-близкото летище?
— Ами да, обаче трябва да си взема някои неща…
— Неуместно хрумване. По-благоразумно е да купуваме необходимото по пътя. Правителството плаща, господин Силк.
— По-добре ми казвай Вен — предложи той.
Зия го огря с професионалната си усмивка, но този път вложи и малко искреност. „Падна ли ми…“
17
Силк въртеше педалите с прилична скорост — може би дори достигна четирийсетина километра в час на правия участък близо до стрелбището. Изведнъж една електрокола навлезе в тяхното платно и се засили насреща им.
— Ама че духач!
Зърна за миг шофьора на откритото возило, преди да насочи велосипеда встрани от пътя. Някакъв тъмнокож със синя коса, натруфен като папагал. Господи, сигурно се е надрусал до козирката!…
Колелата се хлъзнаха по дребния чакъл, задното поднесе, а Силк успя да овладее велосипеда, когато заподскачаха по неравното каменисто поле до пътя. Данър го хвана здраво през кръста, но не помръдна и това беше много разумно — преместеше ли тежестта си на седалката, сигурно щяха да се пребият…
— Същият е! — викна тя в ухото му.
Той успя да погледне през рамо за частица от секундата. Гумите на колата заскърцаха по макадамовата настилка, защото мургавият се опитваше да обърне на висока скорост.
— Какво каза?
— Това е онзи, който стреля по мен пред къщата ти.
Гласът й беше забележително невъзмутим. Силк видя по-равно парче земя и спря там.
— Продължавай! — нареди агентката. — Натам, към океана!
— Защо?
— Няма да се откъснем от него по пътя.
— Нито пък по тая поляна — колата е с по-добро окачване от велосипеда, а и двигателят е достатъчно мощен.
Петдесетина метра пред тях имаше тясна канавка за отводняване на шосето. Беше широка само метър и не много дълбока, криволичеше към брега. Не можеха да минат през нея с велосипеда.
Само че и онзи тип нямаше как да прекара колата оттам.
— Тичай към канавката! — отсече Силк.
Побягнаха в същия миг.
Шумът на електромотора се засилваше зад гърбовете им. Чуваше се и трополенето на камъчетата по дъното на каросерията. Силк незнайно защо си помисли, че хората от фирмата за коли под наем направо ще сдъвчат непознатия заради съсипаната си собственост…
Стигнаха до канавката. Той изобщо не забави крачка, преди да скочи, а с ъгълчето на окото видя, че жената се отблъсна още по-силно.
Ако стрелецът искаше да ги гони по-нататък, по принуда щеше да изостави колата. Дано не спре навреме и се потроши. Е, тогава собствениците на колата направо ще се влюбят в него.
Изпреварваха го с шейсет-седемдесет метра. Силк се надяваше, че онова гнусно пистолетче няма чак такава далекобойност.
Чудна работа — изобщо не би разпознал мъжа в тази идиотска премяна, ако Данър не се бе оказала толкова наблюдателна. Можеха да се разминат на улицата, без да го погледне втори път.
Щеше да мисли за това по-късно. Съсредоточи се в усилието да се отърват от преследвача.
Кинг изпсува — не успяваше и да кара, и да извади оръжието. Колата подскачаше ужасно неприятно, подхвърляше го над седалката и зъбите му тракаха болезнено. Мушката на пистолета се закачи в скъпия плат на ризата и не само го разкъса, ами одраска и кожата на Кинг.
Мъжът и жената спряха велосипеда, зарязаха го и побягнаха. Още бяха твърде далеч за изстрел, но вече ги настигаше, за секунди щеше да навакса двайсетина метра и би могъл да опита…
Проклятие!
Забеляза канавката чак когато онези я прескочиха. Пусна пистолета до себе си на седалката и сграбчи волана с две ръце, стъпи тежко върху педала на спирачките. Колелата блокираха, освободиха се, пак се плъзнаха и возилото започна да поднася. Кинг се отказа от спирачката, бореше се да овладее колата. После пак натисна педала и успя да спре само на четири-пет метра от канавката.
Погледна седалката. Пистолетът не беше там. Сигурно е паднал. Нямаше време да опипва пода на кабината. Скочи и се втурна след двамата бегълци.
Сега само трийсетина метра го деляха от тях, но онези тичаха бързо. Кинг прескочи тясната канавка. Беше в чудесна форма, щеше да ги настигне…