След първия яростен спринт от сто, може би дори сто и петдесет метра осъзна, че и те са се занимавали усърдно с някакво аеробно натоварване. Не им позволяваше да се отдалечат, но и не скъсяваше разстоянието.
Все пак до водата оставаше най-много половин километър и ако жертвите нямаха намерение да преплуват океана, щеше да ги спипа на брега. Скалите, навлизащи доста навътре, щяха да се превърнат в капан за тях. Е, сега беше невъоръжен, но не се съмняваше, че бойните му умения са предостатъчни. Агентката сигурно също е тренирала, той обаче беше и по-едър, и по-силен от нея, а това в крайна сметка винаги имаше значение. Мъжът пък нямаше понятие от бойни изкуства, не носеше и арбалета си. Кинг смяташе да се разправи набързо с тях.
Дробовете му горяха от напъните да поемат повече от топлия влажен въздух, той се съсредоточи в усилията да поддържа бързината и равновесието си.
Как й се искаше да има пистолет или нож! И като е започнала да мечтае, защо да не си поиска цял взвод за усмиряване на безредици… Едрият мъж нямаше намерение да изостане. И щеше да ги връхлети на брега. Нямаше ли туристи наоколо? По дяволите, май са съвсем сами на плажа!
Ами ако се опитат да го надвият, нали са двама?…
„О, да, той ще стои мирно, дори няма да посегне към онова пистолетче със стреличките.“
Само на триста метра вляво остри скали се врязваха доста навътре в океана. Ще се наложи да ги заобиколят с плуване, а прибоят по подводните камъни не изглеждаше приятен.
Тъпо положение.
Я почакай!…
Малка лодка се показа иззад скалите и се насочи успоредно на брега отвъд пръските и пяната. Май в нея седеше само един мъж — рибар или гмуркач.
— Лодката! — успя да изграчи Зия, почти останала без дъх. Силк я зяпна. — Плувай… към… лодката!
Той кимна, без да говори, за да не наруши дишането си. Препуснаха с нови сили право към водата.
Силк се плъзна ловко под вълната, щом водата стигна до коленете му. Данър не се гмурна толкова умело, но веднага загреба.
Той се потопи под следващия разпенен гребен, стигна до по-дълбокото и премина на мощен кроул. Възползва се и от обратното засмукване на водата пред скалите, за да го отнесе по-бързо навътре. Усещаше, че агентката се мъчи да не изостане. До лодката имаше няколко десетки метра. Може би преследвачът ще се откаже — ами ако не умее да плува?
Подаде глава, за да вдиша, и се озърна към брега.
Мъжагата нагази на бегом, пръскайки фонтани, и падна непохватно по корем във водата.
Засега го изпреварваха. Важното беше да стигнат навреме до лодката, за да се отдалечат, преди да ги настигне. Ако бяха само двамата във водата, Силк би се опитал да му види сметката. Беше опитен плувец и можеше да задържа дишането си цели две минути. Защо просто да не удави скапаняка? Само че оръжието на онзи сигурно не се поврежда от вода, а и кой знае какво още носи — нож или друга гнусотия. А на Силк никак не му се искаше да стане храна на рибите.
Загребваше с всички сили.
Зия нямаше проблеми с плуването — навремето дори я включиха в отбора на училището, но този Силк се плъзгаше през водата като риба! Ако противникът не успее някак да се превърне в делфин, непременно щяха да стигнат до лодката, преди да ги е доближил опасно.
Тревожеше се, но още не виждаше причини за паника.
Кинг беснееше. Бореше се тромаво с водата, но каквото не му достигаше като опит, наваксваше го с мощ. Вече разбираше какво се опитваха да направят жертвите и трябваше да побърза, за да не му избягат.
Не биваше да им позволи това. Твърде често напоследък се проваляше, как да понесе още един неуспех!
Водата с вкус на саламура нахлуваше в устата и носа му. Той се закашля. Остави се гневът да го изпълни докрай, да му даде още сили, за да не усеща мъчителната болка в мускулите и изтощените бели дробове.
Онези двамата заслужаваха да ги убие дори само заради това!
Когато доближиха лодката, Силк видя, че мъжът е вдигнал маска с шнорхел на челото си. Гмуркач, който не обича съвременните приспособления за подводен спорт.
— Ще ми подадете ли ръка? — подвикна Данър зад него. — Схвана ми се кракът.
Лицето й се сгърчи в убедителна гримаса.
Мъжът ги изгледа, без да продума, но завъртя подвижния електромотор, за да мине край тях.
Агентката изплува по-близо до Силк.
— Бъди готов да действаш.
— Какво?!
— Просто не се помайвай.
Той се озърна. Преследвачът не се виждаше сред вълните, но не можеше да е далеч.
Гмуркачът се наведе.