— Дайте си ръката — промърмори с явен южняшки акцент.
Данър се пресегна от водата и Силк забеляза как тя опря ходила в дъното на малката лодка. Какво ли се канеше да направи? Трябваше само да се качат при този човек и край на неприятностите…
Другата й ръка също се стрелна и пръстите й се вкопчиха в китката на мъжа. Тя изпъшка от усилието, с което направо изхвърли гмуркача от лодката.
— Що не ти!… — кресна онзи, но пльосна във водата с главата напред и останалото не се чу.
Агентката вече се премяташе през борда.
— По-бързо! — кресна нетърпеливо и Силк я послуша.
Още преди да е прехвърлил и краката си в лодката, тя превключи електромотора на пълна мощност. Е, не беше скоростен скутер, но никой плувец не можеше да се мери с малкия съд.
Над водата се подаде глава.
— Ей, шибаняци, това е мойта лодка! На вас говоря, бе! Спрете веднага!
Силк се претърколи вътре, пое си дъх и седна.
Преследвачът им още беше на двайсетина метра от нещастния гмуркач. Престана да плува и се загледа в тях за миг. После се обърна и пое към брега.
Успяха да се отърват.
— В каква посока е летището? — спокойно попита Данър.
Дрехите лепнеха по тялото й като неравна мазилка и не скриваха нищо.
Силк се чувстваше направо скапан от бягането, плуването и неудържимия страх. Не можеше и да мисли ясно. Това сякаш не беше неговият свят. Как се забърка, вдън земя да потънат всички? И незнайно защо в момента му се искаше да направи само едно нещо — да скочи върху тази жена и да я изчука до смърт.
Поклати глава. Господи, помилуй…
18
Нямаше повече вълнуващи преживелици. Летището беше разположено почти изцяло върху изкуствен полуостров северно от Нануеле Пойнт, също като комплекса на Извънземната карантина, затова се добраха дотам с лодката. Слязоха на брега с вече почти изсъхнали дрехи и се качиха на електробус до терминала на „Алоха Еърлайнс“. Никой от туристите не ги и забеляза. Хората напускаха земния рай, за да се върнат в цивилизацията, и не искаха да пропуснат последните прекрасни гледки.
Силк се сви в едно ъгълче на чакалнята, а агентката отиде да купи билети.
— Моите поздравления — подсмихна се тя, когато се върна при него. — Току-що се превърнахме в партньори с договор — господин и госпожа Данър. Ще навестим тъста и тъщата ти, тоест моите родители, в Сиатъл.
— Сиатъл ли? Нали щяхме да…
— Вярно, но избрах обиколен маршрут. Ако някой прерови списъците на пътниците с добър компютър — а ще стане точно така, не се съмнявай — непременно ще се натъкне на факта, че двойката Данър е напуснала острова, без никога да е пристигала официално тук, поне според регистрите на населението. Търсят сама жена и ще проверят отново поради съмнение за грешка, но понеже няма да ме намерят, рано или късно някой ще поиска да размени две-три приказки с нас. Щом пристигнем в Сиатъл, партньорите Данър ще потънат в небитието, но по-добре да ги издирват там, а не в Лос Анджелис.
Силк кимна. Ако се бе напънал, можеше да се сети за хитрината, но изобщо не му хрумна. Беше новак в тази игра.
— Ел Ей е голям — напомни той, — един-единствен човек лесно ще се покрие там.
— Нашето момче Спаклър е голям чудак — отвърна агентката. — Пада си по доста особен секс. Имате всякакви кучета на Земята, нали?
Силк се вторачи в нея. От минута на минута историята звучеше все по-смахнато.
Кинг се мъчеше да не даде воля на яростта си, примесена все по-силно с опасения. Изтърва ги. Задържа се на брега само колкото да научи името на злополучния гмуркач, помогнал неволно на двамата да избягат. Човекът щеше да съобщи за кражбата и Кинг можеше да научи още нещо чрез полицейските мрежи, когато местните ченгета намерят лодката. Само че беше уверен, че ще получи тези сведения твърде късно. Нямаше съмнение, че обектите ще се махнат далеч от острова, ако вече не са го сторили.
Караше към последната наета стая в последната роля, която щеше да играе в Хана. Остави погнусата и гневът да изпълнят душата му със съскането на нажежено желязо, потопено във вода.
Проклет да е! Почти бе напипал ключовете към могъществото, но ги изпусна от непохватност. Имаше всички преимущества на своя страна, а се провали непростимо.
Една от осите на очуканото возило изскърца, когато зави към хотела. Добре де, в момента едва ли имаше смисъл да се изяде отвътре. Трябваше да продължи напред, за да не бъде захвърлен на боклука. Ще впрегне програмите си с изкуствен интелект да ровят в списъците на пътниците, напуснали острова. Онези двамата в никакъв случай не са използвали истинските си имена, но не са се разделили. Агентката искаше нещо от инфопаяка, явно беше доста осведомен, както Кинг предположи.