Доближаваше хотела. Във въздуха се усещаше напрежението преди скорошна буря. Жалко, че нямаше време да разгледа тукашните красоти. Може би друг път…
Докато слизаше от колата и вървеше към входа, Кинг си позволи да обмисли съвсем различен вариант. Все пак разполагаше с достатъчно информация, която да му донесе доста прилична печалба. Беше в състояние да докаже съществуването на жадуваната цел и чрез умели преговори с познатите си в сигурността да стигне до онези, които веднага биха го възнаградили щедро за сведенията. Е, нямаше да е огромното богатство, на което се надяваше, да не говорим пък за другите облаги, обаче парите биха му стигнали да прекара в разкош остатъка от живота си.
Отърси се от мимолетната си слабост. Не! Твърде много от себе си вложи в това начинание, за да се задоволи с утешителната награда. Вече имаше дългове за уреждане, затова не би спал спокойно. И не би успял да се отърси от тежките съмнения в собствената си решителност, дарби и дори мъжественост. В тези времена подобни страсти се смятаха за старомодни и излишни, но Кинг не беше един от баламите, не беше готов да си лежи по гръб и да живурка със социална помощ, без никакви стремежи. Смяташе се за умен човек, дори талантлив, при това подходящо обучен.
Колкото и да са се притъпили уменията му, ще си ги възвърне поне за тази последна мисия. Ще намери агентката и инфопаяка, ще изтръгне от тях нужните му тайни. После ще ги премахне. Вярно, сгреши неведнъж, обаче никой не знаеше за това. А и пропуските му бяха срамни, но не и пагубни. Още участваше в надпреварата.
Решителният етап тепърва започваше.
19
Разстоянието от Хаваите до Сиатъл едва стигаше за суборбитален полет. Всичко под три хиляди километра просто не оправдаваше разходите.
Силк отдавна не бе стъпвал на континента и когато ускорението на совалката го притисна дълбоко в твърдата пластопяна на креслото, той започна да се настройва към промяната. Ако човек живее в място като Хана, честичко забравя колко страшни са други части от света.
— Инфектиран си, нали?
Силк изви глава към жената. Чудеше се дали наистина фамилното й име е Данър. Не му се вярваше.
— Извинявай, не те разбрах.
— Питах те дали имаш в организма си ретровируса за контрол над раждаемостта.
Той кимна.
— Разбира се. Всеки роден на Земята си го има в кръвта. Иначе навсякъде щяха да пълзят дечица. — Мина още секунда, преди да му светне. — О, значи ти не си от Земята?
— Цък — ухили се тя. — Само работя за местната сигурност. Наеха ме, защото съм родом от Нова Земя. Така мога да върша разни неща по външните светове, без да ме подозират излишно. Я ми кажи, не се ли чувстваш някак особено, като знаеш, че си стерилен?
— Никак не се чувствам — отрече Силк. — Такъв съм си роден, затова няма с какво да сравнявам. Вирусът спестява големи главоболия. При секс не се притесняваш за разни случайности. Ако пък на някои много им се прииска да имат деца, двойката се отбива в близката клиника и там им оправят спермата и яйцеклетките. Процедурата трае по-малко от час и се плаща от основната осигуровка, а не допълнително.
Агентката поклати глава.
— Аз пък си мислех, че такова бърникане в хората попада под забраните на Генетичната конвенция.
— Да, почти всичко друго направо е престъпление. Не съм специалист, но според мен правилата са прости. На медиците е разрешено да оправят всяка дефектна част от човешкия геном, за да не се раждат нещастни деца. Но никакви подобрения на базовия модел.
— От какво ли се плашат толкова? Да не се пръкнат двуглави изроди с грамадни чепове?
— Де да знам — засмя се Силк. — Досещам се, че сън не ги лови от мисълта за генетични супермени, които ще поробят обикновените хора. Или се боят да не сгафят пак и да създадат нов ретровирус-убиец като някогашния СПИН или Рибешката чума.
— Значи си имате спретнато стабилно население от… колко бяхте, седем милиарда ли?
— Шест и половина.
— И всичко стига за всички.
— Е, тук-там е пренаселено.
— Скучна утопия. И последната дреболия регулирана до втръсване, а пластобетонът се простира на стотици километри без прекъсване. Да не говорим за вкусните и хранителни зеленчуци, с които се тъпчете всеки ден.
— Като не ти харесва, върни се в дивата пустош да си народиш десет хлапета и да ги отгледаш в дървена колиба, където гориш тор в огнището.
Сега тя се ухили.
— Никога не си скитал по другите планети, нали?
— Не съм.
— Не е чак толкова зле. На Нова Земя дори си имаме водопровод. Наскоро чух и че хората от Йорк щели да се откажат от газените лампи, защото повече им допадали хидроцентралите — добави с натежал от присмех глас.